Явлението радиоактивност представлява спонтанно разпадане (радиоактивен разпад) на атомните ядра на емисии от частици с размери по-малки от тези на атома. Разпадът е съпроводен от радиация, която представлява емитиране (излъчване) на електромагнитни вълни, носещи названието гама лъчи (γ).

Стабилност на ядрата

Атомните ядра се отличават с различна стабилност. Тези, които не са подложени на външни влияния и могат да съществуват непроменени безкрайно време се наричат стабилни. Всички ядра, които се разпадат самоволно се наричат нестабилни.

Близо 400 изотопа на химичните елементи притежават стабилни ядра, като елементите от номер 84 нагоре включително, са нестабилни. Интересен факт е, че големите ядра, за да са стабилни имат нужда от повече неутрони. Това намалява протон – протон отблъскването.

Атомите на някои елементи са с изключително стабилни ядра. Забелязана е зависимост свързана с броя на нуклоните в ядрата им. Атомите с 2, 8, 20, 28, 50 и 82 протона или неутрона спадат към тази група. От друга страна ядрата с четен брой нуклони (протони + неутрони) обикновено спадат към стабилните. Това е една от причините за създаването на теоретичния слоест модел на атомното ядро.

Радиоактивност

Радиоактивността е открита в края на 19 век от Антоан Анри Бекерел. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Атомно ядро и елекронна обвивка са двете основни съставни части на всеки атом във Вселената.

Атомно ядро – характеристики

В центъра на атома се разполага малкото по размер атомно ядро. Прието е да се смята, че формата му е почти сферична. Неговият радиус е около 10^-15 метра. То е изградено от два вида частици – протони и неутрони. Те носят общото название нуклони.

Масата на атомното ядро, най-често се приема и за маса на целия атом, защото тази на електроните от електронната обвивка е пренебрежимо малка. Тя теоретично се формира като сбор от относителните маси на нуклоните, измерени в атомни единици: бр. протони х 1,0072765 + бр. неутрони х 1,0086652. Една атомна единица (u) има стойност в килограми: 1u = 1,660 540.10^-27 kg.

Практическите измервания показват, че съществуват известни разминавания с теоретичните очаквания. Това явление се нарича дефект на масата и отразява минималните загуби при фактическото взаимодействие между нуклоните. Получените стойности се означават като относителна атомна маса (Ar).

Тъй като цялата маса на атома е концентрирана в неговото изключително малко атомно ядро, това определя и високите стойности на ядрената плътност: 10¹¹ kg/cm³

Протони и неутрони – химични елементи и изотопи