Явлението радиоактивност представлява спонтанно разпадане (радиоактивен разпад) на атомните ядра на емисии от частици с размери по-малки от тези на атома. Разпадът е съпроводен от радиация, която представлява емитиране (излъчване) на електромагнитни вълни, носещи названието гама лъчи (γ).
Стабилност на ядрата
Атомните ядра се отличават с различна стабилност. Тези, които не са подложени на външни влияния и могат да съществуват непроменени безкрайно време се наричат стабилни. Всички ядра, които се разпадат самоволно се наричат нестабилни.
Близо 400 изотопа на химичните елементи притежават стабилни ядра, като елементите от номер 84 нагоре включително, са нестабилни. Интересен факт е, че големите ядра, за да са стабилни имат нужда от повече неутрони. Това намалява протон – протон отблъскването.
Атомите на някои елементи са с изключително стабилни ядра. Забелязана е зависимост свързана с броя на нуклоните в ядрата им. Атомите с 2, 8, 20, 28, 50 и 82 протона или неутрона спадат към тази група. От друга страна ядрата с четен брой нуклони (протони + неутрони) обикновено спадат към стабилните. Това е една от причините за създаването на теоретичния слоест модел на атомното ядро.
Радиоактивност
Радиоактивността е открита в края на 19 век от Антоан Анри Бекерел. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ