post

Чугун и металургия на чугуна

Чугун – представлява сплав на желязото с 2 до 5% масови части въглерод. За неговото производство се използват железни руди (хематит, магнетит, лимонит и сидерит) и понякога манганови руди. Изискване към рудите необходими за направата на чугун е те да не съдържат сяра, цинк, фосфор и арсен. Тези химични елементи влошават физико-механичните свойства на получената сплав.

Видове чугун

Бял чугун

Въглеродът в белия чугун не е под формата на графит. Той е свързан с желязото и образува циментит, който от химична гледна точка представлява железен карбид Fe3C. За разлика от сивия чугун, белият съдържа повече манган и по-малко силиций. Той е крехък, липсва му ковкост и не може да се заварява. Главната му употреба е като суровина за получаването на стомана.

Сив чугун

Въглеродът в сивия чугун е под формата на люспи от свободен графит. Названието на сплавта идва от цвета на графита. Съдържанието на силиций в сивия чугун е по-голямо от това в белия. Той е най-произвежданият вид, въпреки че не може да се кове или обработва в топло или студено състояние. Тъй като се лее отлично, се използва в производството на радиатори, печки, машинни елементи, вани, инструменти и др. Силно устойчив е на натиск и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Сплави – Легиране – Прахова металургия

Легиране

За съвременното машиностроене е необходимо стомана с различни свойства. В един случай тя трябва да издържа на високи налягания, в други – да не реагира с киселини и основи, в трети да е устойчива на различни температури и т.н. Затова стоманата се легира, като при топенето и се вкарват легиращи добавки или легиращи елементи: волфрам, ванадий, хром, манган, никел, титан, силиций и др.

Ванадият например прави стоманата по издръжлива на износване и повишава нейната якост. Това се дължи на факта, че кислородът и азотът се разтварят в разтопения метал по време на обработването му в мартенова пещ, конвертора или електрическата пещ. Със застиването на метала в кокилите от него започват да се отделят газовете, но не всички. Част от тях засядат в метала и остават там във вид на мехурчета. Те намаляват якоста на стоманата. Ванадият влиза в химична реакция с газовете, образува ванадиеви съединения, които изплават на повърхността на течния метал и се отделят заедно с шлаката. Освен това ванадият удребнява кристалите на стоманата, което повишава якостта и.

Волфрамът намалява по същия начин кристалите на стоманата, но освен че повишава якостта и той я прави и огнеупорна. Хромът в съчетание с никел превръща стоманата в неръждаема, силицият и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ