post

Растителна клетка – строеж и функции – АМР

Растенията са организими със самостоен начин на хранене (автотрофно хранене) и са най-важното царство от живите обитатели на Земята. Без тях животът, такъв какъвто го познаваме, не би бил възможен.

Това, което прави всички растения различни от останалите „земляни“ е фактът, че те могат да усвояват енергия директно от слънчевата светлина, чрез процеса фотосинтеза. Тайната на това тяхно умение се крие в строежа и структурата на растителните организми.

Анатомия и морфология на растенията (АМР) са дялове от ботаниката, които изучават съответно вътрешния строеж и външното устройство на растенията.

Растителното тяло се състои от органи (листа, стъбла, корени и т.н.). Всеки орган е изграден от различни по вид тъкани. Независимо каква е тъканта, тя винаги е направена от самостоятелни малки структурни единици, всяка от които се нарича растителна клетка или само клетка.

Химичен състав на растенията

В химичния състав на една растителна клетка влизат множество химични елементи, но само около 20 са от особенно голямо значение. Тези от тях, които са със съдържание над 0.01% се наричат макроелементи, а онези, които са с по-малко съдържание, носят названието микроелементи. Най-важни от всички са въглеродът (С), кислородът (О), водородът (Н) и азотът (N). Това са органогенните елементи.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Животинска клетка – устройство и детерминация

Животинска клетка – представлява основна структурна и функционална единица на животинските организми, която може да съществува самостоятелно. Подобно на останалите еукариотни клетки, всички животински клетки притежават типичните еукариотни клетъчни органели. От друга страна, в зависимост от конкретната функция, в която са специализирани клетките, в тях се откриват и специфични структури.

Клетка

Клетката представлява най-малката цялостна жива система, която може да функционира самостоятелно. Науката, която се занимава с изследването на клетките се нарича цитология (цитос – клетка, логос – наука).

Първите клетки са открити от Робърт Хук – създателят на сложния микроскоп. През 1665 година той за първи път наблюдава структури в коркова тъкан (клетъчни стени), които много напомнят на килийки или клетки. Поради тази причина в труда си „Микрография„, той въвежда терминът клетка.

Антони ван Льовенхук е първият натуралист, който наблюдава и описва живи клетки през 1674-та. Той използва конструиран от него прост микроскоп и изследва капка от улука си. В нея нидерландецът открива анимакули (миниатюрни животинки). През 1683 година наблюдава микроскопски и бактериални клетки.

На базата на два века изследвания, през 1838 -39 год. немските учени Теодор Шван и Матиас Шлайден формулират основите на клетъчната теория. Тя има следните основни положения:

  1. Клетката представлява най-малката
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Рибозоми – устройство, функциониране и транслация

Рибозоми – протеиновата фабрика на клетката

Рибозоми – това са немембранни органели, налични както в прокариотните, така и в еукариотните клетки, които осъществяват протеиновия синтез в клетката. Открити са в средата на 50-те години на XX век от румънския учен Джордж Палад, а наименованието им е дадено от Ричард Робъртс през 1958 г. По-късно върху изучаването на структурата и функциите на рибозомите са работили и други учени, голяма част от които получават Нобелова награда за откритията си.

Рибозомите имат сферична форма и средни размери между 20 и 30 нм в диаметър. Химичният състав на рибозомите включва рибозомна РНК (до 50% от сухата маса) и около 50 вида белтъци. Характерно е ниското съдържание на вода, както и наличието на голям процент магнезиеви йони и полиамини (путресцин, спермин, спермидин и др.).

Рибозомите са изградени от две части, наречени субединици. Те са голяма и малка. Поради разликата в големината на двете съставни субединици, едната ос на цялата рибозома е леко удължена.

Мерните единици, използвани за означение на рибозомите и техните субединици (Сведберг единици [S]), отговарят на степента им на утаяване при центрофугиране.

Рибозомите се срещат в различни участъци на клетката. Някои рибозоми са свободно разположени сред цитозола, други са т.нар. мембранно-свързани и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Митоза – безполово размножаване

Митоза е тази фаза от клетъчния цикъл, през която една диплоидна майчина клетка се разделя на две дъщерни клетки. Нарича се още митотичната фаза (М-фаза) или М-период. Самият процес на митотично делене е предшестван от  интерфазата. Това е периодът от клетъчния цикъл, когато клетката се подготвя за делене.

По-голямата част от клетките прекарват най-дълго време именно в интерфаза – около 90% от целия клетъчен цикъл. Значението на тази част от клетъчния цикъл е изключително голямо, тъй като именно тогава се осъществява удвояването на ДНК. Това става по особено прецизни механизми, за да се осигури правилното предаване на наследствения материал на дъщерните клетки. Самата интерфаза се разделя на три фази: G1, S и G2, всяка от които означава определени събития в клетката.

След края на една фаза и преди началото на следващата клетката извършва детайлни проверки на състоянието на генома. Ако бъдат открити някакви грешки, се извършва своевременна поправка и клетката навлиза в следващата фаза. В случай, че грешката не може да бъде отстранена, посредством сложни сигнални пътища, клетката се насочва към апоптоза (програмирана клетъчна смърт), за да не се предава грешката в клетъчното поколение.

Регулацията на клетъчния цикъл се осъществява от група ензими, познати като циклин-зависими ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Апарат на Голджи и лизозоми – устройство и функции

Апаратът на Голджи (наричан още телце или комплекс на Голджи) е едномембранен комплекс от свързани плоски цистерни и везикули, която се среща в еукариотните клетки. Открит е през 1897 и описан през 1898 година от италианския учен Камилио Голджи, на чието име по-късно е кръстен и самият органел.

В процеса на изучаване на нервни клетки, ученият установява под светлинен микроскоп наличието на мрежовидна структура с мехурчета. Това станало възможно след като приложил разработената от него техника за белязане със сребро. Тъй като маркирането с тази техника невинаги било успешно, в научните среди имало известни подозрения, че наблюдаваният от Голджи органел може да е просто артефакт. Тези съмнения били окончателно разсеяни през петдесетте години на XX век с приложението на електронната микроскопия.

Апарат на Голджи –  устройство

Видимата под електронен микроскоп структура на апарата на Голджи е регистрирана от Далтон и Феликс. Основна структурна единица на апарата на Голджи е диктиозомата. Диктиозомата представлява 4 – 6 разположени една над друга сплеснати  едномембранни цистерни, около които се намират различен брой везикули.

При бозайниците цистерните се поддържат в свързана структура от микротубули, а при растенията – от актинови микрофиламенти. Разстоянието между отделните цистерни е 10 … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Ендоплазмен ретикулум – видове, структура и функции

Ендоплазмен ретикулум (ЕПР) или още ендоплазмена мрежа е едномембранен органел, изпълняващ различни функции. Представен е в повечето еукариотни клетки, с някои изключения като еритроцитите и сперматозоидите.

Ендоплазменият ретикулум е един от най-късно откритите клетъчни органели. През 1902 година е забелязан под светлинен микроскоп от Емилио Верати, но наблюденията му не привличат научен интерес. Едва през 1954 година с помощта на новоразработената техника за електронно-микроскопско наблюдение Кийт Портър и Джордж Палад „преоткриват“ и регистрират наличието на мрежоподобната структура в клетъчната цитоплазма, след което ѝ дават названието ендоплазмен ретикулум.

Ендоплазменият ретикулум представлява динамична мрежа от свързани помежду си плоски цистерни и разклонени тръбички. Дебелината на мембраната им е около 5 – 7 нм. В зависимост от състоянието и нуждите на клетката, количеството на различните структури на ретикулума може да се променя.

Благодарение на взаимосвързаността на множеството цистерни и каналчета във вътрешността на ендоплазмената мрежа се обособява огромно пространство наречено лумен. Луменът понякога заема над десет процента от общия обем на клетката. Ендоплазмената мрежа е пряко свързана с ядрената и клетъчната мембрана.

Видове ендоплазмен ретикулум – устройство и функции

В клетката се различават два вида ендоплазмен ретикулум – грануларен, наричан още зърнест и гладък. Двата вида ендоплазмена … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Стволови клетки – понятие, видове и приложение

Стволови клетки (СК) са неспециализирани клетки, уникални със своята способност да се размножават неограничено и в същото време при определени условия да се диференцират в определени типове клетки, изграждащи различните тъкани. Те попадат в обсега на научния интерес още през 19-ти век и до днес са обект на активни проучвания.

Техните необикновени качества са възможни благодарение на асиметричното им делене. Това е процес, при който всяка майчина стволова клетка дава началото на две дъщерни, едната от които остава стволова, а другата е програмирана да се превърне в определен клетъчен тип. Така се получава голямо количество клетки, способни да създадат дадена тъкан, което е от изключително значение, особено при нужда от регенерация на увредена част от организма.

Когато се говори за стволови клетки, най-често става въпрос за човешки, но стволови клетки имат и животните, а също и растенията.

Видове стволови клетки

Видовете стволови клетки биват два основни типа според източниците, от които те са получени: ембрионални стволови клетки (ЕСК) и стволови клетки от възрастен организъм. ЕСК се добиват от клетките на вътрешната клетъчна маса на бластоцисти във фазата преди имплантирането на ембриона в маточната стена. Те могат да дадат началото на трите зародишни слоя екто-, мезо- и ендодерма в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ