post

Растителни тъкани – видове и функции – АМР

Тъкан е съвкупност от клетки с еднакъв строеж, които изпълняват една и съща функция в живия организъм и имат общ произход. При растенията има два основни вида растителни тъкани – меристемни и трайни.

Меристемни растителни тъкани

Меристемните растителни тъкани имат способността да се делят неограничено и благодарение на тях растението нараства. Клетките на меристемната тъкан са малки с големи ядра и са плътно разположени една до друга, като клетъчната обвивка е много тънка. Различават се според произхода си два вида меристемни тъкани – първична и вторична.

Първичните меристемни клетки водят началото си от зародиша на растението. Те се срещат във всички негови части и участват в нарастването му. Те биват връхна, странична и вмъкната първична меристема. Връхната меристема изгражда вегетационния връх и кореновия връх.

Страничната меристема са цилиндри от делящи се клетки разположени периферно в стъблото и корена между кореновия и вегетационния връх. Такива растителни тъкани са прокамбият, перицикълът и снопчестият камбий. Вмъкнатата (интеркаларна) меристема се среща и в междувъзлията и листните влагалища.

Вторичните меристемни клетки са такива клетки на трайните тъкани, които вторично са придобили способността да се делят и са отговорни за надебеляването на растението. Вторичните меристеми са камбий, фелоген и ранева меристема.

Камбият произлиза от прокамбия … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Растителна клетка – строеж и функции – АМР

Растенията са организими със самостоен начин на хранене (автотрофно хранене) и са най-важното царство от живите обитатели на Земята. Без тях животът, такъв какъвто го познаваме, не би бил възможен.

Това, което прави всички растения различни от останалите „земляни“ е фактът, че те могат да усвояват енергия директно от слънчевата светлина, чрез процеса фотосинтеза. Тайната на това тяхно умение се крие в строежа и структурата на растителните организми.

Анатомия и морфология на растенията (АМР) са дялове от ботаниката, които изучават съответно вътрешния строеж и външното устройство на растенията.

Растителното тяло се състои от органи (листа, стъбла, корени и т.н.). Всеки орган е изграден от различни по вид тъкани. Независимо каква е тъканта, тя винаги е направена от самостоятелни малки структурни единици, всяка от които се нарича растителна клетка или само клетка.

Химичен състав на растенията

В химичния състав на една растителна клетка влизат множество химични елементи, но само около 20 са от особенно голямо значение. Тези от тях, които са със съдържание над 0.01% се наричат макроелементи, а онези, които са с по-малко съдържание, носят названието микроелементи. Най-важни от всички са въглеродът (С), кислородът (О), водородът (Н) и азотът (N). Това са органогенните елементи.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Нерв. Устройство на нервите – видове и функции

Нерв е сноп от аксони, който подобно на кабел пренася нервни импулси от сетивните органи към нервните центрове и обратно. Нервите в тялото изграждат Периферната нервна система (ПНС), която включва в себе си нервите на гръбначния мозък, черепномозъчните нерви и нервните възли (ганглии).

Устройство на нерв

Всеки нерв e изграден от епиневриум, кръвоносни съдове и множество нервни влакна. Външният епиневриум е обвивка от съединителна тъкан, която предпазва нерва от увреждане. Пластът, който изпълва нерва по дължината му и разграничава другите негови компоненти, се означава като вътрешен епиневриум.

Кръвоносните съдове в един нерв осигуряват на нервните клетки крайно необходимите им хранителни вещества, кислород и други важни молекули. Нервните влакна представляват аксоните на сетивни или двигателни неврони, като влакната са опаковани по няколко в тръбовиден сноп, наречен фасцикул. Всеки фасцикул е обгърнат от слой съединителна тъкан, наречен периневриум. Отделните нервни влакна са обвити в обвивка – ендоневриум и са потопени в ендоневриална течност. Тя подобно на цереброспиналната течност в централната нервна система (ЦНС) има защитна функция.

В зависимост от това дали аксоните са покрити с веществото миелин, нервните влакна се раделят на амиелинови и миелинови, като освен по устройство те се различават и по някои свойства.

Амиелиновите нервни ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Тъкан – устройство и функции. Видове животински тъкани

Основната структурна и функционална единица на живите организми е клетката. При многоклетъчните организми клетките са взаимосвързани структурно и функционално, образувайки тъкани. Органите на животните и растенията са изградени съответно от специализирани животински и растителни тъкани. При животните те са 4 основни типа: епителна, мускулна, нервна и съединителна. Всеки тип тъкан има подтипове, които се характеризират с различно устройство в зависимост от специфичните функции, които изпълняват.

Епителна тъкан

Характерно за епитела е плътният контакт между клетките и наличието на малко междуклетъчно вещество. Епителните клетки са полярни – имат апикална (връхна) част, която е ориентирана към околната среда и базална страна, контактуваща с подлежащите тъкани.

Епителната тъкан се разделя на покривен и жлезист епител. Основната роля на покривния епител е да защитава разположените под него тъкани от увреждане. Този вид епител покрива телесните повърхности и кухини.

Покривен епител

Според морфологията на клетките, които го изграждат, покривният епител може да бъде:

Плосък покривен епител – съставен е от плоски клетки, осигурява висока пропускливост на нискомолекулни вещества, поради което се среща в органите, където се извършва засилен обмен на вещества (капиляри, белодробни алвеоли).

Кубичен епител – клетките имат кубична форма с голямо сферично ядро, разположено в долната част на клетката. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ