post

II Б група (Втора вторична подгрупа) – 12 група на ПС

II Б група (12 група) включва химичните елементи цинк (Zn), кадмий (Cd), живак (Hg) и коперниций (Cn). При всички представители на групата, се запълва d-подслоя на предпоследния електронен слой и имат два електрона в s-подслоя на последния си слой (обща електронна формула [предходен благороден газ]nd10s2). Eлементи са метали от втора валентност.

Коперниций (Z=112) е изкуствено създаден радиоактивен елемент от II Б група, който отсъства в късопериодната Менделеева таблица на сайта, но може да бъде видян в дългопериодната. Най-стабилният му изотоп има период на полуразпад 30 секунди и засега няма никакво приложение.

Цинк – II Б група

Цинкът е сребристобял метал и притежава метален блясък. При стайна температура и с техническа чистота е относително крехък и се покрива с оксидна коричка. При температури между 100 – 150ºС той става пластичен, изтеглив и може да се валцова. По-слабо електропроводим е от повечето метали. При 200ºС става много крехък и може да стрива на прах.

Тъй като на въздуха цинка се пасивира, за да реагира изцяло той се нагрява, при което изгаря със синьозелен пламък и се образува цинков оксид:

Zn + O2 → 2ZnO

В присъствие … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

IБ група (Първа вторична подгрупа) – 11 група на ПС

IБ група (11 група) на Периодичната система (Менделеевата таблица) включва химичните елементи мед (Cu), сребро (Ag), злато (Au) и рентгений (Rg). При всички тях, се запълва d-подслоя на предпоследния електронен слой и имат един електрон в s-подслоя на последния си слой (обща електронна формула [предходен благороден газ]nd10s1).

Рентгений (Z=111) е изкуствено създаден радиоактивен елемент от IБ група, който отсъства в късопериодната Менделеева таблица на сайта, но може да бъде видян в дългопериодната. Той засега няма никакво приложение или значение за човека и природата, затова няма да бъде разглеждан тук.

Благородни метали от  IБ група

Златото е благороден метал, наситено жълто на цвят с метален блясък и изключително слаба реактивоспособност. Отличава се с много добра топло- и лектропроводимост, ковкост, изтегливост, както и с пълна корозионна устойчивост. То не реагира с кислорода във въздуха.

Съществуват няколко смеси от киселини, които могат да разтварят злато, но най-подходящата от всички е царската вода (азотна киселина + солна киселина  в съотношение 1:3):

Au + 4HCl +HNO3 → NO + 2H2O + H[AuCl4]

Златото на Земята е разсеян елемент, който има изключителна стойност за човека … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

VIA група (Шеста главна подгрупа) – 16 група

VIA група на Периодичната система включва елементите: кислород (О), сяра (S), селен (Se), телур (Te) и полоний (Ро). Всички те са известни под названието халкогенни елементи.

Наименованието на кислорода идва от гръцки (оксис, оксигенао) и е свързано с неговото участие в киселините и буквално значи киселина образуващ. Името на сярата е с латински произход в английския език, с гръцки в съединията си (тио-), а в българския (руския) идва от санскрит и означава „светложълт“. Тя е сравнително добре разпространен елемент. Селенът носи названието си от гръцката богиня на Луната – Селена, а телурът от латинската дума за земя – tellus. Последният в групата е полоният, който е кръстен на Полша – родината на откривателката му Мария Кюри. Първите химични елементи в групата проявяват ясно изразени неметални химични свойства, а последните два и предимно полоният имат химични свойства с метален характер.

Кислород – VIA група

Той се среща в свободно състояние под формата на молекулен кислород2) – безцветен газ, който дишаме заедно с въздуха, а също и като молекулен озон (О3), най-вече в защитния озонов слой. Съединенията на кислорода се наричат оксиди и са … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

IIА група (Втора главна подгрупа) на Периодичната система

IIА група (Втора главна подгрупа) е групата на алкалоземните елементи. Названието има архаичен произход и е свързано със слабата разтворимост на оксидите им. Представители на тази група са (Be) берилилий, (Mg) магнезий, (Ca) калций, (Sr) стронций, (Ba) барий и (Ra) радий. Те притежават подчертано метален характер.

Някои са наименовани на минералите, в които се срещат. Берилият е получил названието си от берилиевата руда – берил. Наименованието на бария пък произхожда от гръцки и означава „тежък“, което пак се свързва с минерала, от който е извличан.

Магнезият също е наименован от древните гърци на магнезиевия камък, добиван в областта Магнезия (Тесалия). Стронцият пък е получил името си от шотландското село (Stroncian), до което за първи път е открита рудата, която го съдържа. Калций произлиза от латински (calx, calcis) и означава варовик. Радият е радиоактивен и e кръстен така от Мария Кюри от латинското radius – лъч.

Берилий – IIА група

Берилият е първият елемент от IIА група и има само един устойчив изотоп, който се среща в природата. Той е изключително лек, но твърд метал, който е устойчив на въздуха. Подобно на останалите метали притежава метален блясък, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

IV А група ( Четвърта главна подгрупа ) на Периодичната система

Към IV А група (четвърта главна подгрупа) принадлежат следните химични елементи C (въглерод), Si (силиций), Ge (германий), Sn (калай) и Pb (олово). Всички те са р-елементи, при които се изгражда р-подслоя на външния електронен слой. В зависимост от това, дали атомите им се намират в основно или във възбудено състояние, елементите от IV А група проявяват съотвено втора или четвърта валентност.

Въглеродът носи наименованието си от въглените, а силицият от латинското название за кремъка (silex). Германият е назован на държавата Германия от своя откривател (естествено германец). Калаят и оловото носят латински наименования още от древността, съответно stannum и plumbum. Думи като станиол и пломба в българския са производни от техните латински названия, макар днес те да се използват в доста по-широк смисъл.

Съединенията на въглерода ( С ) представляват по-особен интерес от химична гледна точка и затова ще се разгледат в други теми свързани с Органичната химия.

Силиций ( Si ) – IV А група

Силицият е вторият по разпространение химичен елемент на нашата планета (27,6 масови процента), но почти не се среща под свободна форма (три изотопа: 28, 29 и 30). Противно на въглерода той не образува кратни връзки. Силикатите са най-често срещаните силициеви съединения в литосферата. Силициевият диоксид … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

III А група (Трета главна подгрупа) на Периодичната система

III А група включва елементите: Бор (B), Алуминий (Al), Галий (Ga), Индий (In) и Талий (Tl). Атомите на тези химични елементи съдържат двойка s-електрони и един p-електрон, което ги прави p-елементи. По време на химичните реакции атомите преминават във възбудено състояние и единият електрон от s-АО (атомната орбитала) прескача на р-атомната орбитала. С три несдвоени електрона, химичните елементи от III А група проявяват трета валентост, т.е. те образуват 3 химични връзки в съединенията си.

Всички химични елементи от трета А група са с метален химичен характер с изключение на бора, който е преходен неметал. Това се обяснява с относително по-малкия му атомен радиус в сравнение с този на останалите елементи в групата. Елементите от III А група образуват сравнително трайни оксиди и хидроксиди с общи формули М2О3 и М(ОН)3, където М е съкратено от „метал“. Тези съединения имат основен характер с изключение на борните, които обаче в присъствие на силни киселини също проявяват основен характер.

Имената на химичните елементи от III А група притежават различен произход. Названието на елемента Бор произлиза от арабски (бурак) и означава бял. Но не заради неговия цвят, а заради белия … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Палене на огън на открито

Огън (горене) – това е верижна, екзотермична химична реакция на енергично окисление на веществата. Казано по-просто огънят е явление, при което горими материали се възпламеняват ако към тях се внесе източник на топлина и горят докато има кислород (въздух). Естествено трябва да се спазят няколко условия.

Първо, източникът на топлина (запалена клечка кибрит, искра и др.) трябва да поддържа достатъчно висока температура, за да започне химичната реакция на горене. Няма как с топла чаша кафе да се запали каквото и да било, освен ако материалът не се възпламенява под 100 градуса по Целзий.

Второ, колкото по-трудно запалим е въпросният материал, толкова по-продължително началният източник на висока температура трябва да е в наличност, за да отдава и нагнетява топлина, до достигане на температурната точка на запалване.

Трето, за да бъде продължително горенето, трябва да има постоянен приток на кислород и достатъчно горими материали, които са необходими да поддържат верижната реакция на горене.

Палене на огън и неговото значение за човешкия вид

В зората на човечеството само няколко неща са дали невероятен тласък на човешката еволюция. Едно от тях е умението за намиране, овладяване и по-късно за палене на огън. Първите срещи с тази природна сила се отдават … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ