post

Химично равновесие. Обратимост на химичните реакции

Химично равновесие се нарича състоянието, при което скоростта на правата реакция е равна на скоростта на обратната реакция. При химично равновесие концентрациите на реагентите и на продуктите остават постоянни в течение на времето и се наричат равновесни концентрации.

Обратимост на химичните реакции

Химична реакция е всяко изменение или взаимодействие на веществата и превръщането им от едно в друго. На теория всяка реакция е обратима, но практически съществуват огромен брой реакции, които са необратими по една или друга причина.

Необратима химична реакция е тази, която протича до край, като всички реагенти (изходни вещества) се превръщат изцяло в продукти (крайни вещества). Те се записват от ляво на дясно както следва: първо реагентите, еднопосочна стрелка сочеща на дясно и накрая реагентите:

CaCO3 + 2HCl → CaCl2 + CO2 + H2O

Обратима химична реакция е тази, при която реагентите не взаимодействат напълно помежду си, дори ако се намират в стехиометрични количества. Причината е, че продуктите също влизат във взаимодействие един с друг и се преобразуват обратно в изходните вещества.

Реакцията на реагентите се означава със стрелка на дясно (→) и се нарича права. Реакцията на продуктите се назовава обратна и се означава със стрелка на ляво (←). … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Атмосфера – строеж и химичен състав на атмосферата

Атмосфера се нарича най-външната обвивка на планетата Земя, състояща се предимно от газове. Нейната височина измерена от морското равнище е малко под 10 000 километра. В действителност 99% от масата на атмосферата е концентрирана в първите 40 километра, като това прави около 5,10.1015 тона. Атмосферата упражнява налягане, което на морското равнище е 101 325 Ра/cm2 (1 atm) и се нарича атмосферно налягане.

Слоеве на земната атмосфера

Земната атмосфера се състои от 6 слоя. Най-близкият до земната повърхност е тропосферата, която достига на височина до 15-20 километра. В нея се формират климатичните особености на отделните земни региони.

Стратосфера се нарича вторият атмосферен слой, който започва от тропосферата и достига на височина до 50 километра. В него се намира озоновият слой и обикновено в стратосферата се пускат метеорологичните балони.

Мезосферата води началото си от стратосферата и достига на височина до 85 километра. В нея изгарят падащите метеорити.

Термосферата започва от мезосферата и достига на височина до 600 километра. В нея може да се наблюдават явленията Aurora borealis (северно сияние) и Aurora australis (южно сияние). В термосферата плават и изкуствените спътници на Земята (сателитите).

Йоносферата е слой, който се припокрива с мезосферата и тропосферата, но продължава на височина почти … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Колоидно-дисперсни системи. Колоиди – зол, гел.

Колоиди (колоидно-дисперсни системи) – това са смеси (дисперсни системи) подобни на истинските разтвори, но се различават от тях по размерите на частиците на дисперсната фаза. Прието е големината им да е в порядъка от 1 до 1000 nm, т.е. те представляват или големи молекули, или молекулни агрегати (мицели). Според така зададените си размери, колоидно-дисперсните системи се нареждат между молекулно-дисперсните системи (разтвори) и грубодисперсните системи.

Видове колоиди (колоидно-дисперсни системи)

Колоидно-дисперсните системи са относително стабилни, но са и термодинамично неустойчиви. При диспергирането си в различни по своята природа дисперсни среди, едно вещество може да се разтваря и да се получава истински разтвор или да се формира колоидно-дисперсна система.  Колоидното състояние е характерно за всички вещества.

Съществуват шест основни типа колоидно-дисперсни системи – зол, гел, емулсия, аерозол, твърд зол и пяна.

Зол – представлява течна дисперсна среда и твърда дисперсна фаза (вода/нишесте). Емулсия – това е смес от две несмесващи се течности, силно диспергирани една в друга (прясно мляко, масло/вода). Аерозолът е съставен от дисперсна среда газ и дисперсна фаза течност (мъгла) или твърди частици (дим). Пяната представлява дисперсна фаза газ в дисперсна среда течност (бита сметана) или твърдо вещество (лава,пемза). Гел – това е твърда дисперсна среда и течна … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

VA група (Пета главна подгрупа) – 15 група на ПС

VA група включва химичните елементи: азот (N), фосфор (P), арсен (As), антимон (Sb) и бисмут (Bi). Наименованието на азота произхожда от гръцки и означава „безжизнен“. Названието на фосфора също има гръцки произход и означава „носещ светлина“.

Името на арсеника се свързва както с персийското „зарник“ така и с гръцкото „арсеникос“ (ἀρσενικός). Антимонът е познат толкова отдавна, че има наименования на много древни езици. Названието антимон се датира някъде преди около 500 години. Бисмутът води наименованието си от немски (Wismut или Wiсsmuth) и означава бял метал.

Азот – VA група

При обикновени условия азотът е газ (N2) без цвят и миризма, който съствалява 2/3 от атмосферата на нашата планета. Освен това е разпространен под формата на химични съединения (главно соли) в земната кора и във водоемите. Накрая, но не на последно място, азотните атоми са част от много органични молекули, като едни от най-важните са аминокиселините изграждащи живите организми на Земята и нуклеиновите киселини – носители на наследствената информация.

Химични свойства на азот

Химически азотът е типичен неметал, който образува киселинни оксиди и киселини. Той е отличен окислител, чиято електроотрицателност е трета по големина … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Мед и металургия на медта

Химичният елемент мед (Cu) съществува в природата под формата на просто вещество (метал) и химични съединения. За първи път в човешката история, метална мед е била обработена около 9000-та годинa преди новата ера в земите на днешен Ирак. Между петото и четвъртото хилядолетие пр.н.е. тя се е превърнала в металът определящ някои от цивилизационните насоки на развитие на човечеството. Затова този период е известен под названието Медна епоха (още каменно-медна, енеолит, халколит).

Във варненския халколитен некропол, заедно с най-старото обработено злато в света, са намерени множество медни предмети от същата ера. До мумията на Йоци – леденият човек от Алпите също е открита медна брадва, която може да бъде датирана около 3350 пр.н.е.

Приблизително към 4500-та пр. Христа, хората за първи път са започнали да сплавят мед с калай, в резултат на което се е получила сплав наречена бронз. През второто и първото хилядолетие, широката употреба на бронза става причината периодът да бъде наречен Бронзова епоха.

Физични свойства

При стайна температура медта е в твърдо агрегатно състояние, като нейната твърдост превъзхожда тази на другите два метала от 1Б група на Периодичната система. Елементът се класифицира като преходен метал (d-елемент) и простото му вещество се отличава с … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Керамика и производство на керамични изделия

Производството на керамика като цяло и в частност на отделните керамични изделия е древен занаят и същевременно модерна индустрия, които са от изключително значение за човека. Още в праисторически времемена, първите човеци са изнамерили за изключително полезни съдовете от печена глина. Днес продуктите на керамичните производства намират приложения както в бита и ежедневието, така и в промишлената и научно-изследователската дейност.

Керамика и по-известни керамични продукти

Керамика на глинена основа

  1. Тухли – плътни или кухи керамични блокове от печена глина, които се използват в строителството предимно при зидането на стени. Те са негорими, относително химически инертни, водоустойчиви и не се разяждат от биологически видове. Глината се изпича при 900-1000°С.
  2. Керемиди – керамични плочи от печена глина, които се употребяват при изграждането на покривите. Те са негорими, относително химически инертни, водоустойчиви и не се разяждат от биологически видове. Глината се изпича при 900-1000°С.
  3. Теракота – керамика и керамични изделия, които се изработват от финозърнеста червеникава глина и нямат глазура. Най-известният пример е теракотената армия в Китай. Глината се изпича при 900-1000°С.
  4. Грънци – грънчарството е древна занаятчийска технология, която днес в западните общества се е запазила под формата на изкуство. Грънците са глинени съдове, които са намирали приложение в домакинството и в
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
post

Стъкло – производство на стъкло

Стъкло се наричат преохладените стопилки на натриево-калциеви силикати и силициев диоксид, както и тези на оксидите на бора, германия и др. Стъклото е инертен материал, което ще рече, че не взаимодейства с почти нищо и това го прави изключително подходящо за приложение в бита и индустрията. То е крехко и може да бъде както напълно прозрачно, така и оцветено. Суровините за производството му са в изобилие, а стъклените отпадъци не замърсяват химически или биологически природата. Много композитни материали използват стъклени ингредиенти.

Съставки използвани за производството на стъкло

Кварцовият пясък (силициев диоксид SiO2) е основната стъклообразуваща суровина. Много често в природни условия, когато в пустинята или на плажа пясъкът бъде ударен от мълния, се наблюдава витрификация (встъкляване) и формиране на фулгурити. Това са кухи кореноподобни образувания от стопен силициев диоксид и други материали.

Промишлено произведеното стъкло за ежедневни цели, включва в състава си силициев диоксид, натриеви силикати (Na2SiO3) и калциевите силикати (CaSiO3). За получаването на стъкла със специални свойства или различно оцветяване, към изходните компоненти се добавят и други оксиди.

Например магнезиев оксид (MgO) и алуминиев оксид (Al2O3) се прибавят за по-добра … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ