post

Колоидно-дисперсни системи. Колоиди – зол, гел.

Колоиди (колоидно-дисперсни системи) – това са смеси (дисперсни системи) подобни на истинските разтвори, но се различават от тях по размерите на частиците на дисперсната фаза. Прието е големината им да е в порядъка от 1 до 1000 nm, т.е. те представляват или големи молекули, или молекулни агрегати (мицели). Според така зададените си размери, колоидно-дисперсните системи се нареждат между молекулно-дисперсните системи (разтвори) и грубодисперсните системи.

Видове колоиди (колоидно-дисперсни системи)

Колоидно-дисперсните системи са относително стабилни, но са и термодинамично неустойчиви. При диспергирането си в различни по своята природа дисперсни среди, едно вещество може да се разтваря и да се получава истински разтвор или да се формира колоидно-дисперсна система.  Колоидното състояние е характерно за всички вещества.

Съществуват шест основни типа колоидно-дисперсни системи – зол, гел, емулсия, аерозол, твърд зол и пяна.

Зол – представлява течна дисперсна среда и твърда дисперсна фаза (вода/нишесте). Емулсия – това е смес от две несмесващи се течности, силно диспергирани една в друга (прясно мляко, масло/вода). Аерозолът е съставен от дисперсна среда газ и дисперсна фаза течност (мъгла) или твърди частици (дим). Пяната представлява дисперсна фаза газ в дисперсна среда течност (бита сметана) или твърдо вещество (лава,пемза). Гел – това е твърда дисперсна среда и течна … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Дисперсни системи – Разтвори. Дифузия и Осмоза

Ако имаме две вещества, за които приемаме, че частиците на едното са равномерно разпръснати между частиците на другото, казваме, че те заедно образуват дисперсна система. Веществото, чиито частици условно приемаме за диспергирани (разпръснати) се нарича дисперсна фаза. Веществото, в което условно приемаме, че са разпръснати частиците на дисперсната фаза, се нарича дисперсна среда.

Дисперсни системи

В зависимост от агрегатното състояние, дисперсните системи биват газообразни, течни и твърди. Според размерите на частиците на дисперсната фаза, дисперсните системи са грубо дисперсни, колоидно дисперсни и молекулно (йонно) дисперсни.

1. Молекулно-дисперсните и йонно-дисперсните системи се наричат истински разтвори. Веществото, което има агрегатното състояние на разтвора се нарича разтворител (дисперсна среда). Останалите вещества се наричат разтворени вещества (дисперсна фаза). Разтворите са хомогенни дисперсни системи, при които размерът на диспергираните частици е под един нанометър (nm).

2. Колоидно-дисперсните системи се наричат колоиди. Размерът на диспергираните частици при колоидите е между 1 и 1000 нанометра (nm).

Солватация

Процесът на разтваряне протича спонтанно и едновременно с процеса солватация, при който молекулите на разтворителя (солвента) влизат в контакт с молекулите на разтваряното вещество, обграждат ги и с помощта на електрични сили на привличане, разкъсват връзките на кристалната решетка, напълно обграждат … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Електролитна дисоциация. Електролити

Някои вещества в разтворено състояние или в стопилка имат способността да провеждат електричен ток и се наричат електролити. Те имат йонен или полярен молекулен строеж.

Веществата със слабополярен и неполярен молекулен строеж се наричат неелектролити и техните водни разтвори провеждат слабо или не провеждат въобще електричен ток. Законите на Раул, Бекман и Вант Хоф, които описват поведението на истинските разтвори, важат за разтворите на неелектролити, но не са в сила за тези на електролитите.

Електролитна дисоциация

Шведският учен Сванте Арениус създава теория, която обяснява образуването на разтвори на електролити и техните свойства. Процесът на разграждане на електролитите на йони в разтвор или стопилка той нарича електролитна дисоциация. (забележка: за да се изобрази дисоциираното състояние на дадено вещество се използват големи скоби { } )

NaCl + HOH → {Na+ + Cl} + {H+ + OH} – електролитна дисоциация във вода

NaCl  → {Na+ + Cl} – електролитна дисоциация в стопилка

В дисоциирано състояние вществата са под формата на смес от катиони (+) и аниони (-), които се движат непрекъснато. При определени условия съществува вероятност два противоположно заредени йона да се срещнат , при което те могат да се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ