Въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, са естествена реакция на завладяването на българските земи от Византийската империя през Средновековието. Те изразяват непримиримостта на българите към завоевателя и са отражение на единното съзнание и чувството за принадлежност на българския народ.

Горко на победените

След като България паднала от напора византийските тагми, цялото население и земите се намерили под волята на император Василий II. Той, въпреки че си спечелил сред по-късните летописци от неговото време, а и сред модерните наши историци прозвището „Българоубиец„, съвсем не възнамерявал да плячкосва новите земи или да изтребва българите.

Противно на завоевателните и кръвожадни пориви характерни за епохата, императорът проявил невероятно великодушие към победените. Българските земи били разделени на области наречени „теми“, а техните управители носели названието „стратези“. Интересен факт е, че земите около София и в днешна Македония били обединени в една тема наречена България. Нейният административен център бил град Скопие.

Падението на българското духовенство

Василий II унищожил старата държавна администрация и ръководните постове в градовете, но запазил самостойността на българската църква. Това бил хитър политически маньовър, с който от една страна поддържал покорно българското население, а от друга превърнал българското духовенство в „колаборационисти“ на новата власт.

Българските свещеннослужители … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ