post

Хан Персиан (хан Пресиян) (836 – 852)

Хан Персиан (хан Пресиян) е български владетел, който властвал в Първотото българско царство в периода 836 – 852г.

При хан Персиан (837г.) настъпил краят на противославянската реакция. Подобно на Крум той осъзнал, че да просъществува българската държава, необходимо било властта да се опре на славянското население, което от своя страна се очертавало като преобладаващата етническа съставка на ханството.

Сблъсъци на хан Персиан с ромеите в Македония

Тогавашните събития в македонските земи потвърждават тази политическа линия. Византия правела невъзможното, за да засили натиска върху тамошните славяни. Местното славянско население, от своя страна противодействало дръзко и решително в очакване на помощ от българския владетел.

Заради тази им дързост, василевсът изпроводил една армия да нанесе съкрушаващ удар върху непокорните славянски родове. Ала хан Персиан също не пропуснал да изпрати натам войските си,  начело на които застанал старият и велемощен кавхан Исбул.

До сблъсък не се стигнало, защото през 838 година Империята била нападната от изток и ромеите побързали да си изтеглят войските от Македония. Но Византия не останала длъжна на хан Персиан. Тя продължила враждебните си действия, но с помощта на външнополитически игри. В процеса на непрекъснати международни интриги, Източната Римска империя създала несъзнателно и една нова държава, която щяла да се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хан Маламир (831-836/7)

Хан Маламир е български владетел от Първото българско царство, който властвал в периода 831-836/7г.

Възкачване на престола

Хан Омуртаг бил монарх с консервативни възгледи и се придържал към старите езически традиции и прабългарските родове. Затова, когато дошло време да посочи наследник, посочил Маламир, който бил най-малкият от тримата му синове.

Хан Маламир наследил българския престол, защото първородният син Енравота имал репутацията на християнски симпатизант. Колкото до втория от тримата братя – Звиница, за него се предполага, че е умрял преди баща си.

Новият български владетел не напуснал „пътеката“ на Омуртагa и продължил гоненията срешу християните. Жертва на противохристиянската реакция станал и самият Енравота. Причината била, че той вече открито приел християнството и се покръстил в ромейската вяра.

Въпреки молбите и настояването на хан Маламир, по-големият му брат отказвал да се отрече от новата си религия. Българският владетел се видял принуден да посече брата си, затуй щото да покаже на всички български първенци, какво ги чака ако приемат византийската вяра.

Но всички усилия се оказали напълно напразни. Християнството набирало сили по българските земи и не само между простолюдието, а дори и сред българската аристокрация, от която се очаквало да бъде стълб на старите традиции и вярвания.

Сблъсъкът с Византия

По … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ