post

Хан Маламир (831-836/7)

Хан Маламир е български владетел от Първото българско царство, който властвал в периода 831-836/7г.

Възкачване на престола

Хан Омуртаг бил монарх с консервативни възгледи и се придържал към старите езически традиции и прабългарските родове. Затова, когато дошло време да посочи наследник, посочил Маламир, който бил най-малкият от тримата му синове.

Хан Маламир наследил българския престол, защото първородният син Енравота имал репутацията на християнски симпатизант. Колкото до втория от тримата братя – Звиница, за него се предполага, че е умрял преди баща си.

Новият български владетел не напуснал „пътеката“ на Омуртагa и продължил гоненията срешу християните. Жертва на противохристиянската реакция станал и самият Енравота. Причината била, че той вече открито приел християнството и се покръстил в ромейската вяра.

Въпреки молбите и настояването на хан Маламир, по-големият му брат отказвал да се отрече от новата си религия. Българският владетел се видял принуден да посече брата си, затуй щото да покаже на всички български първенци, какво ги чака ако приемат византийската вяра.

Но всички усилия се оказали напълно напразни. Християнството набирало сили по българските земи и не само между простолюдието, а дори и сред българската аристокрация, от която се очаквало да бъде стълб на старите традиции и вярвания.

Сблъсъкът с Византия

По … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хан Омуртаг 814 – 831г.

Хан Омуртаг е син на хан Крум и български владетел от Първото българско царство, властвал в периода 814 – 831г.

България в началото на управлениято на Хан Омуртаг

В края на 814-та, почти година след кончината на хан Крум, на престола се възкачил неговият син  и нов хан Омуртаг (не е ясно дали е същата година). Той заварил една силна България, но същевременно с нов облик.

За да засилят монархическата си власт, владетелите преди него били позволили на славяните активно да участват в управлението на държавата. Тяхната роля в държавните дела вече била нарастнала до степен, при която всеки владетел се усещал зависим от славяните. Това важало особенно в случаи на размирици и междуособни войни. Така българският монарх се надявал да има опора в славянството, ако българската аристокрация направела опит да го свали с преврат.

И друго се било променило след войните водени от Крум. Многобройните пленници и роби, които били разселвани по българските земи донесли със себе си и своята религия – християнството. Невежеството на обикновенните хора и лошите условия, при които понякога живеели, ги правели лесно податливи към тази нова за тях вяра. Много скоро мнозина потърсили утеха от несгодите у християнските проповеди и се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ