Правилник на четите за освобождението на България

Това е  правилник на четите, образувани за освобождението на България, които са се гласяли да минат през 1868г.

Както знаем успява да мине в България само четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.Документът е познат в няколко варианта. Първият е чернова с почерка на Иван Попхристов (НБКМ – БИА,II В 559 а);вторият е белова(редактирана белова), озаглавен “Закон”. За окончателен текст приемаме достигналия до нас в турски превод, извършен за нуждите на османските следствени власти по намерения у заловен четник български оригинал.Настоящата публикация е по книгата на Зина Маркова “Четата от 1868 година”София 1990г.издание на БАН.

Правилник на четите, образувани за извоюване свободата и независимоста на България

След като се видя и разбрахме, че народът ни мил не ще може да осъществи по мирен начин своето право на свобода, бе взето решение това негово право да бъде поискано и придобито чрез оръжие. Именно с цел да извоюват спасението и независимоста на живеещия в областите България, Тракия и Македония български народ създадени и организирани бяха въстанически чети из средата на самоотвержената, храбра и проникната от будно чувство на патриотизъм българска младеж. А за доброто отправление и преуспяването на нашето свещено начинение всички ние при пълно единодушие взехме нужните решения по въпросите , … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Войводата Панайот Хитов и правилата му за водене на чети

Тези правила са почти неизвестни на обикновения българин, а те разкриват същинската страна на хайдушкия живот. Те са интересни и от тази гледна точка, че като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867г., Васил Левски е бил подложен на школовката на опитния войвода точно по тези правила. Панайот Хитов по време на своята хайдушка дейност никога не е бил залавян и рядко губи свои четници, защо това е така можете да разберете ако прочетете долуизложеният своеобразен закон.

Правила върху начина как да се ръководи горска чета от войводата

Събирането на една хайдушка чета: нужно е най-напред тез другари, които ще се решат да умрат за правдата, добре да премислят дали ще могат да са удостоят да изпълнят обещаните си думи, без което не е възможно да се съберат и да тръгнат.

Таз дружина най-напред, като се събере трябва да размисли, че за тях трябва по-обширен план. Тия трябва най-напред да имат добър предводител, които да може да ги предвожда, колкото е възможно нашироко, за да не би да се задържат все на едно място, за да се неотчая(неотегчи б.р.) от тях околното население и им узнае пътищата и местата по които те пребивават, и ги издаде или избие самото … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хаджи Димитър

Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Цялото му име е Хаджи Димитър Хаджиниколов Кръстев Асенов. Според Захари Стоянов името Асенов „той не наследил от своите родители, а отпосле си го е турил“.

Запомненото родословие на Хаджидимитровия род започва с дядо Кръстю от Асеновец. Дядо Кръстю имал трима сина: Стоян, Добри и Никола. За Стоян и Добри Кръстеви се знае че станали хайдути а по-късно и войводи на самостоятелни дружини.

Никола Кръстев Асенов (баща на Хаджи Димитър) останал при баща си и някъде около 1820г. се оженил за Маринка – мома от Клуцохор. Занимавал се с производството на прочутите из Турската империя сливенски кебета (дебела вълнена тъкан за постилане или за завивка).

Маринка – майката на Хаджи Димитър останала сираче още като дете. Вторият ѝ баща се казвал Съботин, а негов брат бил известният хайдушки войвода Желязко Палабуюк. Според други източници Желязко Палабуюк имал сестра Стоянка. Останали отрано сираци, грижата за Стоянка легнала върху Желязко.

Когато Стоянка израстнала, някакъв бей започнал да я задиря, това накарало брат ѝ да продаде бащиното си наследство и да се пресели със сестра си в Клуцохор.

Веднъж, след като станал хайдутин, Желязко настанил у дома си свой ранен другар. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868г

Всички са чували за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но не всички са запознати със значението на тази чета за българската история. Тя минава Дунава през ноща на 6 срещу 7 юли. За по-малко от седмица четниците прекосяват Дунавската равнина, изминавайки около 100 километра. При това от началото още, те неотстъпно са преследвани и принудени да водят четири тежки сражения. При една от битките е пленен и Стефан Караджа.

Може да се каже, че последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е на 18 юли в местността Бузлуджа, където е покосен и войводата Хаджи Димитър. Убитите четници са погребани на 20 юли. На тази дата всяка година има чествания.

Различната чета

Това е първата чета с истински военни командири (с военно образование) преминала на българска територия. Тя била способна да води модерен за времето си начин на бой с противника (включително и окопаване). Трябва да се знае, че военачалниците не са били войводите. В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа военни командири са Иван Попхристов – Ванката и Еремия Българов.

Преди да достигне Балкана, дружината води четири люти битки в които нанася тежки загуби на противника, за да бъде ликвидирана са изпратени … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Четници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Тази статия е посветена на всички четници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868г.

Еремия Петров Българов

Еремия Петров Българов е роден през 1836 или 1837г. в семейството на Петър и Станка Ангелови от с. Медковец, Ломско. Българов не е негово родно име, той сам се е нарекъл така от любов към родината.Неговият баща бил близък другар и съратник на легендарния войвода дядо Иван Ангелов Кулин. Той бил знаменосец на хайдушката чета на Иван Кулин.

Бащата на Еремия – Петър бил юначен българин, притежавал голяма физическа сила. Неговата съпруга Станка е била сестра на Иван Кулин, следователно Иван Кулин е вуйчо на Еремия Петров. Еремия учи в Лом при Кръстю Пишурката и след завършване на класното училище е изпратен заедно с Никола Първанов да продължи образованието си в Белград (ок. 1854г.) Твърде несигурни и противоречиви са данните за живота му до 1867г. Вероятно е участвал в Първата българска легия, а след това е бил в продължение на четири и полвина години подофицер в Сръбската армия (до 14 юни 1867г.) В размирната 1867г. настъпва голямо оживление сред българската емиграция в Сръбско. В сформирания от Любен Каравелов революционен комитет в Белград участва и Еремия Българов.

През лятото комитетът организира … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ