post

Мануел Антонио Нориега Морено

Мануел Нориега е панамски генерал и държавен глава, роден 1934 година в Панама сити (Панама, Централна Америка). Той е извънбрачно дете, чиито баща го изоставя, а майка му почива след тежко заболяване от туберкулоза. На четиригодишна възраст Мануел е осиновен от леля си Реджина Делгадо.

Още хлапе той се проявява като силен екстроверт и открито се стреми да бъде лидер сред останалите хлапаци на улицата. Но детството на Мануел Нориега не е приказно преживяване. Като копеле от смесен произход той не може да влезе в света на белите деца. След заболяване от дребна шарка, лицето му остава с трайни и незаличими белези, които намират и душевно отражение.

Гимназиалното си образование Нориега завършва в едно от най-добрите държавни училища Instituto Nacional. Въпреки това той не блести с брилянтен ум. През юношеството си Мануел се увлича от левите и социалистическите идеи на епохата. Опитва се да учи медицина но се проваля.

Военна кариера

В средата на петдесетте години на ХХ век, полубратът на Мануел Нориега, който по това време е панамски дипломат в Перу, научава, че военната академия в Лима Los Chorrillos набира курсанти. Въпреки че Мануел вече е надхвърлил допустимата възраст, двамата подправят документите му и той постъпва през … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Суецката криза и ролята на Гамал Насър

Суецката криза e исторически конфликт в средата на на XX-ти век, който възниква във връзка със съдбата на Суецкия канал през 50-те години. На международната политическа сцена се изправят едни срещу други, от една страна Великите сили на епохата, а от другата арабските държави водени от зараждащия се национализъм. В конфликта на предна позиция излиза Египет. както водещата роля и ярката политическа личност на Гамал Абдел Насър.

Предпоставки за Суецката криза

Близкият изток е регион, към който Великите сили проявяват засилен интерес от дълго време. Те са привикнали да решават съдбата на народите в тази част на света еднолично, без да вземат предвид техните желания. Това обаче се променя след Втората световна война. Държавите в Близкия изток започват да се стремят към независимост и самостоятелност, като в тях се засилват националистическите настроения.

След арабо-израелският конфликт от 1948 г., Великобритания, САЩ и Франция приемат Тристранна декларация, в която се ангажират с поддържането на стабилност и сигурност в региона. Те разбира се са водени от желанието да разширят своето влияние в региона и да установят контрол.

Промяната в Египет

През лятото на 1952 г. обаче, се случва събитие, което набива сериозен клин в стратегията на западните държави. В Египет избухва … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Отношения на България и Гърция след Втората световна война

България и Гърция излизат с доста различно положение от Втората световна война. Българското царство дава малко над 30 000 жертви в конфликта, заради участието си във финалният етап от разгрома на Нацистка Германия. Освен това България не търпи сериозни поражения от материално естество.

Гърция от своя страна има 450 000 жертви. В резултат на немската окупация, в страната са налице големи разрушения, а така също и финансови щети от икономическата експлоатация.

Погледнато от друг ъгъл обаче, Атина се сдобива с по-добри перспективи, предвид това че е била жертва на агресията на страните от Оста. България пък е в незавидно състояние, защото дълго време е техен съюзник и дори участва в окупацията на Беломорието.

Неуредените въпроси

Нуждата от решаването съдбата на Западна Тракия назрява веднага след правителствената промяна в София и идването на власт на Отечествения фронт (ОФ) след 9 септември 1944 г. Великобритания настоява България незабавно да прекрати окупацията на Беломорието. Съветкият съюз обаче, който контролира управляващите в София иска да използва ситуацията и съветва българските власти да не бързат с изтеглянето си.

Правителството обяснява в меморандум до СССР, Великобритания и САЩ, че не може да  вземе самостоятелно решение за прекратяване на окупацията, тъй като българските въоръжение сили … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ