post

Упадъкът на Търновското царство

След смъртта на Йоан Асен II през 1241 година, царският венец се стоварил върху главата на неговия син от втората му съпруга унгарката Ана – Коломан I Асен (известен и под името Калиман), който все още бил дете. Той и регентският му съвет не били в състояние да противодействат на нито една от опасностите, които надвиснали над България.

Мрачни облаци над политическия небосклон

От север ордите на Чингис Хан притиснали куманите. Част от тях се присъединили към свирепия монгол още по времето на Йоан Асен, но много потърсили убежище при десетилетните си български съюзници.

През 1243 година, по долното поречие на река Волга била основана Златната орда на татаро-монголския хан Бату. Тя се нахвърлила над западните земи, като започнала от Южна Русия и стигнала до Полша, Унгария, Сърбия и България. Новият цар в Търнов се принудил да плаща ежегодна дан на татарите, за да спрат набезите си над Мизия.

От юг пък Йоан Ватаци – никейският император, започнал мащабна офанзива за възстановяване на Византийската империя. Повечето български териториални завоевания от времето на Йоан Асен II преминали във властта на ромееца. През 1246-та, едва 12 – годишен, Коломан се споминал, вероятно отровен от Ирина – третата съпруга на Йоан … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Цар Калоян – победителят на латините

Цар Калоян (1197 – 1207г.) е български владетел от Второто българско царство. Неговото управление възвръща отминалата слава на българската държава и я утвърждава като политически и военен фактор в Европа. Серията от победи над Латинската империя го превръщат в безспорен хегемон на Балканския полуостров.

Възкачване на трона

Според сметките на византийците, смъртта на братята Петър и Асен трябвала да създаде властови вакуум в новоосвободената българска държава и същевременно да я дестабилизира. Но това не се случило, защото в следващото десетилетие за престола се венчал един от най-великите български царе, а именно Калоян.

Той бил най-малкият от тримата братя основоположници на династията на Асеневци и в историческите извори се среща под името Йоан. За кратко се подвизавал като заложник в Константинопол, гарантирайки с живота си за мира между българи и ромеи.

Смята се, че към 1190 година съумял да избяга и да се завърне при батьовците си на родна земя. След предателските покушения срещу Асен и после срещу Петър, тежестта на царския венец паднала върху него в годината 1197-ма.

Калоян се отличавал с изключителна държавническа енергия, но в началото на своето управление трябвало да действа политически по-умерено. Освен византийската заплаха, срещу българския владетел висяла угрозата от разделение и липсата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ