post

Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е исторически процес и политически акт, предшестван от редица предпоставки, но най-вече от разкъсването на Санстефанска България. По силата на Берлинският договор от 1 юли 1878-ма, към териториите на Княжество България принадлежат единствено земите между река Дунав и Стара планина, както и Софийския санджак, с обща територия от 63 752 кв. км и около 2 милиона население. Земите в Северна Добруджа, Тракия, Македония и Моравско, населени с преобладаващо българско население остават под чужда власт.

Източна Румелия

Обединението на населяваните от българи земи в една държава се превръща в национален идеал за българския народ, на който е подчинена външната политика на всички правителства в следващите 40 години.

В границите на Османската империя, в земите между Стара планина и Родопите се създава автономната област Източна Румелия. Благодарение на етническото доминиране на българите в областта, където те са повече от половин милион и на енергичната дейност на техните първенци, областта се обособява като българска.

Основните властови и административни длъжности са заети именно от българи. Това способства за изграждане на стабилни връзки с българското княжество, които имат икономически, културен и политически характер. Те стават факторите улеснили бъдещото съединение на Княжество България и Източна Румелия. Българин … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ