post

България без княз и изборът на Фердинанд Сакскобургготски

В продължение на близо година (26 август 1886 г. – 7 юли 1887 г.) младата българска държава е без владетел на престола си. Превратът от 9 август 1886 г. и последвалото отречение на княз Александър I Батенберг от българския престол  хвърлят страната в политическа криза,

Политическата обстановка в страната

След абдикацията на княза от 26 август, българската държава се озовава в изключително деликатната ситуация. Политическото разделение сред българската общественост е драматично, правителството има извънреден характер и няма владетел, който да наложи стабилност и сигурност.

Във външен план, България е на прицел от страна на крайно враждебната към нея Руска империя и нейните най-близки съюзници от Лигата на тримата императори – Германия и Австро-Унгария. От друга страна българските съседи Сърбия и Османска Турция, във всеки един удобен момент са склонни да използват държавната нестабилност за свои користни цели. Великобритания е единственият външен фактор, който е добре настроен към Княжеството в тази обстановка, но тя не е склонна да се намеси решително в българска защита.

В документа, с който обявява своята абдикация, Батенберг назначава регентство в състав – Стефан Стамболов, Петко Каравелов, подполковник Сава Муткуров. Постът на министър-председател и вътрешен министър запазва Васил Радославов, като в оглавявания кабинет … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. е първият опит за насилствена промяна по държавните върхове в новата история на България.

Липсата на политически опит у конспираторите е основната причина делото да не е доведено до успешен край и в същото време Княжеството да преживее цялата драма, съпътстваща произтеклите събития.

Отношенията между Александър Батенберг и Александър III

Към 1886 г. държавен глава на България е княз Александър I Батенберг. Той е избран за такъв през 1879 г., по руска инициатива и с подкрепата на останалите Велики сили. Въпреки обстоятелството, че князът е в най-тесни връзки с управляващата династия в Петербург (племенник е на императрица Мария Александровна), именно с Русия от един момент нататък той има най-сложни отношения.  Те от своя страна създават съпротива срещу самото му стоене на българския престол.

Това се дължи на лошите взаимотношения, които той има с император Александър III (син и наследник на Цар Освободител). Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Управлението на д-р Константин Стоилов (1894 – 1899)

Д-р Константин Стоилов е избран за наследник на Стефан Стамболов, след като Фердинад приема оставката му през май 1894.

Константин Стоилов е завършил престижния Роберт колеж в Цариград, а впоследствие защитава докторантура по право в Хайделбергския университет. В Учредителното събрание, гравитира към групата на консерваторите. След това на няколко пъти е министър в няколко български правителства. Човек с квалификация и опит в държавните дела. Освен той е известен като спокоен и компромисен човек и поради тези причини изглежда най-подходящ да се справи с негативните последици от стамболовото наследство, а именно – лошите отношения с Русия и нервната вътрешна обстановка.

Начало на управлението на д-р Константин Стоилов

Новото правителство е утвърдено с указ на 19 май 1894 и е съставено от: д-р Константин Стоилов – министър-председател и министър на вътрешните работи, Васил Радославов – министър на правосъдието, полк. Рачо Петров – министър на войната, Иван Евстратиев Гешов – финансов министър и Димитър Тончев – министър на търговията и земеделието.

На следващия ден излиза правителствена декларация, в която като основни приоритети са посочени – демократизирането на страната, зачитането на законността и подобряването на икономическото положение. Министър-председателят веднага освобождава всички политически затворници от управлението на Стефан Стамболов в България. Петко ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Стефан Стамболов – управление и гибел

Превратът срещу княз Александър Батенберг, извършен на 9 август 1886 година, довежда България до остра политическа нестабилност – налице са външно и вътрешно противопоставяне. В продължение на една година страната е без княз на престола. През този период държавата е управлявана от Регентство в състав – Стефан Стамболов, Георги Живков и Сава Муткуров.

Стефан Стамболов по пътя към властта

На министър-председателския пост се изреждат четирима души – митрополит Климент, Петко Каравелов, Васил Радославов и Константин Стоилов, преди коронования в началото на август 1887 г. княз Фердинанд Сакскобургготски да утвърди кабинет начело със Стефан Стамболов (20.08). Първоначалния му състав изглежда по следния начин – Константин Стоилов става министър на правосъдието, Георги Странски на външните работи, Сава Муткуров на войната, Григор Начович на финансите, Георги Живков на просвещението, а Стефан Стамболов оглавява Министерството на вътрешните работи.

Това правителство поема държавното кормило в изключително труден за страната период. Както е известно след преврата срещу Батенберг, към който Русия има съпричастност, българо-руските отношения достигат своята критична точка. Безцеремонните действия на императорския пратеник ген. Николай Каулбарс довеждат до скъсване на дипломатическите отношения на 6 ноември 1886 г., а през февруари следващата година с подкрепата на империята, офицерите-русофили организират неуспешни бунтове в Русе и Силистра.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ