post

Отношения на България и Гърция след Втората световна война

България и Гърция излизат с доста различно положение от Втората световна война. Българското царство дава малко над 30 000 жертви в конфликта, заради участието си във финалният етап от разгрома на Нацистка Германия. Освен това България не търпи сериозни поражения от материално естество.

Гърция от своя страна има 450 000 жертви. В резултат на немската окупация, в страната са налице големи разрушения, а така също и финансови щети от икономическата експлоатация.

Погледнато от друг ъгъл обаче, Атина се сдобива с по-добри перспективи, предвид това че е била жертва на агресията на страните от Оста. България пък е в незавидно състояние, защото дълго време е техен съюзник и дори участва в окупацията на Беломорието.

Неуредените въпроси

Нуждата от решаването съдбата на Западна Тракия назрява веднага след правителствената промяна в София и идването на власт на Отечествения фронт (ОФ) след 9 септември 1944 г. Великобритания настоява България незабавно да прекрати окупацията на Беломорието. Съветкият съюз обаче, който контролира управляващите в София иска да използва ситуацията и съветва българските власти да не бързат с изтеглянето си.

Правителството обяснява в меморандум до СССР, Великобритания и САЩ, че не може да  вземе самостоятелно решение за прекратяване на окупацията, тъй като българските въоръжение сили … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Априлският пленум и как Тодор Живков идва на власт

Априлският пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), проведен през 1956 година, става събитието, при което Тодор Живков оглавява партията. Това го изкачва до най-високия пост на държавен ръководител на България, където остава в продължение на 33 години. Сериозна роля за неговото издигане играят външни фактори и по-специално СССР.

Борбата с култа към личността

След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 година, за поста на генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), успява да се пребори Никита Хрушчов.

На 25 февруари 1956-та Хрушчов изчита секретен доклад пред делегатите на XX конгрес на КПСС. В него се разкриват ужасяващи подробности от престъпленията на Сталиновия режим. Основен пункт в речта му е обвинението към Сталин за поддържането на култ към неговата личност. Под това се разбира – именуването на улици и заводи на него, издигането на паметници, масово разпространяване на портрети, както и други методи за натрапване името и образа му в обществото и изграждането му на „божествен“ статус.

Култ към личността по сталински модел има в годините след Втората световна война и в другите източноевропейски държави. „Българският Сталин“ е Вълко Червенков – генерален секретар на БКП и министър-председател.

Още преди XX конгрес на КПСС, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Създаването на държавата Израел

Държавата Израел възниква през 1948 година, в бурните условия на международна конфронтация и започващата Студена война между Източния и Западния блок.  Начинът по който това става довежда до сериозна конфронтация в региона, която продължава десетилетия наред в различни мащаби.

Предпоставките

От 1920 година Палестина е подмандатна територия на Великобритания. Тенденцията за организирано заселване на евреи в областта след Първата световна война става още по-сериозна. До началото на 30-те години XX век около 100 000 еврейски заселници от различни краища на света отиват да живеят в Палестина.

Както е известно, те вярват че това е тяхната Обетована земя и именно там възнамеряват да изградят своята държавност. Еврейските политически цели намират завършен вид в идеологията на ционизма.

Евреите са доста по-напреднали от местните араби в икономическо и културно отношение и успяват бързо да се превърнат в регионален фактор. За кратко време те изграждат протодържавни структури и една сериозна политическа основа за своите амбиции. Много от представителите на световния еврейски финансов елит също помагат на държавническата кауза със своите средстава и влияние.

Трагедията на юдейския народ в Европа по време на Втората световна война засилва симпатиите на международното обществено мнение към тяхната кауза. През 1942 година в Ню Йорк, Световния конгрес на ционистите … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Народният съд в България

Народният съд е извънреден съдебен орган (трибунал), действал в България месеците след 9 септември 1944 година при управлението на Отечествения фронт. Той си поставя за цел да накаже виновниците за участието на Царство България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.

Народният съд търси отговорност и за репресиите провеждани от режима на цар Борис III срещу представителите на комунистическата съпротива. Подобни поствоенни трибунали има и в другите европейски страни. Но жестокостта и съдебният произвол, с които се водят част от делата, дават основание за критика и разнопосочни мнения по отношение на процесите.

Причини и условия за създаването му

На 1 март 1941 година България официално става съюзник на страните от Оста Рим-Берлин-Токио. Това е еманация на прогерманската политика следвана от цар Борис III. Налице са смекчаващи вината обстоятелства за подобно решение.

Една от причините за присъединяването към оста, е заплахата от дивизиите на Вермахта, концентрирани на северната българска граница. Освен това от България не се очаква да участва активно в конфликта. Отсъствието на преки военни действия, както и възможността за частично решаване на Българския национален въпрос се оказват решителни аргументи.

Въпреки това обаче, коалицията в която участва България отива към катастрофална загуба на войната. Последиците … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Унгарското въстание 1956 година

Унгарското въстание е политически и революционен акт на недоволство и съпротива срещу властите в Унгария през 1956 година. То придобива международна известност, а също морална, но не и практическа подкрепа от международната общност. Затова въстанието е потушено от управляващите и най-вече благодарение на съветските войски.

Предпоставките за Унгарското въстание

През 1956 година в Унгарската народна република е налице обществено недоволство, което се обуславя от непоследователната икономическа политика на управляващите, която води до проблеми с продоволствието. Така също и заради вестта за сталинските репресии над Бела Кун и неговите другари, стояли в основата на Унгарската съветска република през 1919, както и разкритията за репресиите в самата Унгария.

В началото на март, 20-тина дни след февруарски пленума на КПСС, Унгарската партия на труда (УПТ) също свиква такъв. Пристъпва се към частична амнистия за някои политически затворници и леко повишаване на заплатите.

Заради отказа на държавата да протектира частното селско стопанство, са налице трудности със снабдяването, което довежда до обществена реакция на недоволство под формата на стачки. Междувременно в печата и новосъздаващите се дискусионни клубове се отправят антиправителствени изказвания, обвинения в полицейски терор и цензура.

Председателят на ЦК на УПТ Матяш Ракоши изготвя списъци за нови репресии над своите противници. След като разбира … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

България във Втората световна война, като враг на Третия райх

Участието на България във Втората световна война започва на 1 март 1941. Тогава във Виена, българският министър-председател Богдан Филов подписва присъединяването на страната към Тристранния пакт. Българското царство взема това решение под натиска на обстоятелствата. Огромната немска армия, стояща заплашително на границите му, иска да премине през българската територия към Гърция и от управляващите зависи единствено дали ще го направи като съюзник или като завоевател.

На страната на Тристранния пакт

Българският политически елит успява до максимална степен да ограничи участието на България до спомагателни функции. Страната получава правото да администрира завоюваните от немците територии във Вардарска Македония, Поморавието и Беломорието, като се надява че след войната ще успее да ги задържи в землището си. Пропагандата на режима разбира се нарича това освобождение и нарича цар Борис IIIОбединител“.

Българската армия не участва в преки бойни действия, но се налага да се справя с въоръжената съпротива на част от населението в „новите земи“.

След като Нацистка Германия стартира войната срещу Съветския съюз на 22 юни същата година, фюрерът на немците Адолф Хитлер започва да осъществява методичен натиск над Борис III, България да изпрати войски на източния фронт. Българският монарх, воден от държавните интереси, отказва категорично да подкрепи офанзивата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ