post

Стефан Душан – цар на Сърбия

Цар Стефан Душан (1331-1355 г.) е най-успешният владетел в историята на Средновековната сръбска държава. По време на управлението му след серия от успешни военни кампании, той успява да доведе Сърбия до най-голямото ѝ териториално разширение в цялата ѝ история.

Връзката на Стефан Душан с България

Когато Стефан Душан се възкачил на сръбския престол, той бил поредният владетел от династията на Неманичите.  Короната му се падала по право като първороден син на Стефан Дечански и Теодора Българска, дъщеря на Смилец. От друга страна баща му също бил дете от смесен династичен брак между Стефан Урош II Милутин и дъщерята на Георги I ТертерАна Българска.

Времето на неговото управление като цяло се оказло благоприятно за сръбските експанзионистични амбиции. Традиционните за Средновековието регионални сили на Балканите – България и Византия били видимо отслабени и  разтърсвани от вътрешни противоречия.

Българският цар Иван Александър дошъл на власт през същата 1331 г., в която се възкачил и Стефан Душан. Това станало след като успял да отстрани от власт цар Иван Стефан, който минавал за сръбско протеже на българския престол.

След възкачването си, владетелят в Търнов предпочел да установи добри отношения със сръбското кралство. По този начин Иван Александър се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Въстанието на Ивайло (Бърдоква)

За да се разберат какви са причините за въстанието на Ивайло, нашият разказ трябва да ни върне малко назад във времето…

След падането на Първата българска държава под натиска на ромейските тагми, постепенно били унищожени и корените на българската държавност. В продължение на близо почти 170 години, българите били подложени на систематични грабежи от византийските власти и от църквата (ромейската и българската). Покрай тези злочестини се въздигнали и нови заможни родове, които усвоили имперските държавни порядки и методи на експлоатация.

Второто българско царство

С въстанието на Асеневци българският народ получил онази глътка надежда, която го изправила на крака да се бори с поробителя. Ала буната вземала неизбежно и своята кървава дан. Последвали войните с латините. И тогава людете пак подкрепяли своя цар в най-тежките му мигове. Но въпреки всички победи и успехи на братята основоположници на Асеневата династия и тримата паднали от ръцете на убийци. А положението на народа отново се влошило. По времето на узурпатора Борил, данъчната тежест се разрастнала дотолкова, колко била и във времената на византийското владичество.

Предателите винаги бивали измежду онези новозабогатяли български родове, които претендирали за аристократичност. Но те нямали нито духовна, нито кръвна връзка със старите български боили. Тези големци били … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Въстанието на Петър и Асен

Въстанието на Петър и Асен от 1185 – 86 година е добре организирана военна кампания, която е ръководена от двама братя български благородници. То има за цел извоюване освобождението на българския народ от византийска власт и възстановяването на българската държавническа традиция. Въстанието на Петър и Асен поставя началото на Второто българско царство и на династията на Асеневци.

Обстановката в ромейските и българските земи преди въстанието

След неуспехите на въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, ситуацията за българското население в поробените от Византия (Източната Римска империя) земи продължила да се влошава. Династията на Комнините съумяла да стабилизира цялостния упадък в империята, но нещата не изглеждали никак розови.

Взаимоотношенията на Константинопол със западните сили постепенно изместили равновесието в тяхна полза. Венеция заедно с Норманското кралство в Южна Италия и Сицилия били сериозни конкуренти за надмощие в региона. Допълнително от северозапад Маджарското кралство (Унгария) се въздигало като нарастваща нова заплаха.

Нашествията на маджарите дали възможност на сърбите да отхвърлят властта на Византия и да възстановят своето кралство. От североизток пък налитали куманите чак до Дунав и отсам реката в Мизия (по това време името на тази провинция било възстановено). През 1180 година Мануил I Комнин починал, а престолът бил узурпиран от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Въстания на Петър Делян и Георги Войтех – Константин Бодин

Въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, са естествена реакция на завладяването на българските земи от Византийската империя през Средновековието. Те изразяват непримиримостта на българите към завоевателя и са отражение на единното съзнание и чувството за принадлежност на българския народ.

Горко на победените

След като България паднала от напора византийските тагми, цялото население и земите се намерили под волята на император Василий II. Той, въпреки че си спечелил сред по-късните летописци от неговото време, а и сред модерните наши историци прозвището „Българоубиец„, съвсем не възнамерявал да плячкосва новите земи или да изтребва българите.

Противно на завоевателните и кръвожадни пориви характерни за епохата, императорът проявил невероятно великодушие към победените. Българските земи били разделени на области наречени „теми“, а техните управители носели названието „стратези“. Интересен факт е, че земите около София и в днешна Македония били обединени в една тема наречена България. Нейният административен център бил град Скопие.

Падението на българското духовенство

Василий II унищожил старата държавна администрация и ръководните постове в градовете, но запазил самостойността на българската църква. Това бил хитър политически маньовър, с който от една страна поддържал покорно българското население, а от друга превърнал българското духовенство в „колаборационисти“ на новата власт.

Българските свещеннослужители … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ