post

Бактерии. Прокариотна клетка – безядрени организми

Бактерии (бактерия – ед.ч.) – безядрени едноклетъчни организми (прокариотни).

Откриване на прокариотните организми

През 1676 – 83 година Антони ван Льовенхук наблюдавал през собствен микроскоп не само едноклетъчни организми, а и някакви странни образувания (зародиши) от малки летаргични обекти, които обаче се хранят, растат и размножават.

През 1773 година Ото Фредерик Мюлер ги класифицирал в две групи: бацили (малки пръчици) и спирили (спирали). Теодор Билрот добавил и трета група – коки  (малки топчета). Всички те били наречени от Фердинанд Кон бактерии (малки пръчици). Днес са известни и множество други форми освен основните и заедно с тях се обединяват под общото название прокариотни или безядрени организми (царство Mоnera).

Прокариоти са същинските бактерии, цианобактериите (синьозелените водорасли) и архебактериите (археи). Археите, макар да приличат много на останалите безядрени, притежават и съществени различия, затова те няма да са обект на разглеждане в тази публикация. Бактериите са стотици пъти по-малки от еукариотните клетки (0,2-2,0 µm). Видовете бактерии надхвърлят десетки хиляди, но само няколко хиляди са изучени до днес.

Устройство на прокариотна клетка

Прокариотната клетка е покрита с клетъчна мембрана (плазмена мембрана) от липиди и белтъци. Тя има характерния за всички клетъчни мембрани строеж и изпълнява същите функции. Плазмената мембрана е … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ