post

Спарта и спартанците

Спарта (Лакадемон) е древен град създаден през 10-ти век преди новата ера в югоизточната част на полуостров Пелопонес и по-точно в областта Лакония до река Еврота. Според легендата имената му произхождат от брака на царица Спарта и цар Лакедемон. С течение на времето прераства в полис (град-държава) и става един от най-знаковите градове за древната елинистична цивилизация.

Възникване на Спарта

Спарта възниква като обединение на 5 селища, чиято основна стопанска дейност била експлоатацията на плодородните земи в областта. Самата равнина около река Еврота лежи в полите на планинските хребети Тайгет и Парнон. Те създават усещането за защитеност и изолираност от външния свят. При разрастването си, градът започнал да изпитва нужда от ресурси и спартанците потърсили решението на проблема в създаването на колонии. Колонизацията не дала окончателен отговор и тогава жителите на Спарта насочили вниманието си към своите съседи от Месения.

Стартирала военна експанзия, която довела до първата и втората месенска война, в края на които Месения била разгромена, а спартанците поробили местното население. Победените получили статут на „безправни“ (илоти), които били задължавани да плащат данък на спартанската държава в размер на половината си реколта. За да се държат в подчинение тези огромни робски маси, спартанското общество трябвало … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Пелопонески войни в древна Елада

Борбата за хегемония в гръцкия свят довела до неизбежен сблъсък между Атина и Спарта и техните съюзници. Този период от историята на древна Елада е известен под наименованието Пелопонески войни и продължава в рамките на почти 3 десетилетия (431-404 г пр. н. е.).

След оттеглянето на персите и създаването на първия Атински морски съюз се изменило политическото съотношение на силите в Гърция. Атина заплашвала челната позиция на Пелопонеския съюз, който бил оглавяван от Спарта. Това довело до подновяване на старите вражди между двата водещи гръцки полиса. Като допълнителен фактор за разногласията между тях на преден план излезли икономически интереси свързани с разпределяне на пазари. Задълбочаването на кризата било засилено и от факта, че Атина давала убежище на противници на Спарта и обратното. Стигнало се до там Спарта, чрез намесата си в политическия живот на другите полиси, насърчавала олигархията и автократични форми на управление, а Атина подбуждала и насърчавала различни форми на демокрация. Не след дълго искрата между двата гръцки колоса пламнала и започнала първата от Пелопонеските войни – Архидамовата.

Архидамовата война – Пелопонески войни

През лятото на 431 пр. н. е. спартанският Цар Архидам настъпил в Атика и нанесъл големи поражения на реколтата. Той имал за цел да предизвика атиняните … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Филип II Македонски – Едноокият владетел на Македония

Филип II Македонски (382 – 336 пр.н.е.) е владетел на Македония в Античността, който реформира македонската армия и превръща държавата си в глобална суперсила. (всички години в публикацията са преди новата ера)

Възкачване на престола

През 4 век преди новата ера, на Балканския полуостров изгряла нова политическа и военна сила – древна Македония. Македоните били племе, чиито произход може да се свърже с траките, илирите и най-вече със северногръцките племена. Оформянето им като държава се датира някъде в епохата на Пелопонеските войни. Управлявана от монархическата династия на Аргеадите, Македония започнала да играе все по-голяма роля на Балканите. След безкръвен преврат през 359 година преди Христа, на престола се възкачил амбициозният владетел Филип II Македонски.

Като регент на своя племенник Аминтас, Филип, воден от безмилостна амбиция, успял да узурпира върховната власт и да отстрани всеки друг съперник за трона. Една от първите му задачи била да реформира и създаде нова по-ефикасна армия. На младини Филип II Македонски бил заложник в Тива, където се изучил и запознал както с тиванската фаланга, така и с идеите на Епаминонд.

Последният бил главен виновник за разбиването на спартанската фаланга при Левктра. Там той приложил замислите си за концентриране … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Атина – битката при Маратон

Битката при Маратон е ключово сражение за цялата западна цивилизация, при което младата атинска демокрация се озовава поставена на изпитание през 490 година преди Христа, в титаничен сблъсък за собственото си съществуване. В него, гръцките войски разгромяват персийските нашественици в края на август (днес 12 септември) и с това утвърждават новата си форма на държавно управление – демокрацията.

Прелюдия към битката при Маратон

През 493 г пр. н. е. Дарий I (владетелят на Персия) изпратил голяма войска начело със своя зет Мардоний към Хелеспонта. Целта била да се овладеят проливите между Мала Азия и Европа и същевременно да бъдат сразени гръцките полиси. Тази кампания приключила неуспешно както за персийския флот, така и за сухопътните сили на империята.

На следващата година владетелят на Персия изпроводил парламентьори до гръцките държави с искането за „земя и вода„, което трябвало да се тълкува като признание за върховната му власт над тях. Македония, Тесалия, Беотия, Аргос и Егина веднага се покорили на персийския архонт.

В Спарта емисарите на Дарий били пуснати в кладенец с думите: „Вземете си земя и вода колкото искате!„. В Атина пратениците намерили гибелта си изхвърлени от високите скали. Персийският владетел бил вбесен до такава степен, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ