От битката при Термопилите до битката при Платея

Битката при Термопилите е историческо сражение, при което 7-8 000 гръцки войници се опълчват на огромна персийска армия, която нахлува от Мала Азия и е командвана на от царя на персите Ксеркс. Сблъсъкът завършва с героичната гибел на 300 спартански и 800 теспийски хоплити, които отказват да извършат тактическо отстъпление. Подвигът им вдъхновява останалите гърци и това довежда до решителната победа при Платея.

Амбициите на Ксеркс

Въпреки загубата при Маратонската равнина, персийските владетели не се отказали от намерението си да разгромят гръцките полиси. След Дарий I на престола се възкачил синът му Ксеркс през 485 г. пр.н.е. Той запазил амбицията на баща си и започнал да се подготвя за нова офанзива срещу разединената по това време Гърция.

В тези години на затишие, Атина преминала във военно-икономически възход. Един от изявените ѝ лидери – Темистокъл успял да прокара идеята за създаването на мощен флот от триери (бойни кораби с три реми – три реда гребци). Били изработени над 100 плавателни съда от този тип, което превърнало Атина в значителна морска сила.

Сблъсъкът с Персия бил неизбежен и затова през 481 г.пр.н.е. бил създаден съюз с център град Коринт. Командването на обединените сили било поверено на Спарта, въпреки военоморската … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Спарта и спартанците

Спарта (Лакадемон) е древен град създаден през 10-ти век преди новата ера в югоизточната част на полуостров Пелопонес и по-точно в областта Лакония до река Еврота. Според легендата имената му произхождат от брака на царица Спарта и цар Лакедемон. С течение на времето прераства в полис (град-държава) и става един от най-знаковите градове за древната елинистична цивилизация.

Възникване на Спарта

Спарта възниква като обединение на 5 селища, чиято основна стопанска дейност била експлоатацията на плодородните земи в областта. Самата равнина около река Еврота лежи в полите на планинските хребети Тайгет и Парнон. Те създават усещането за защитеност и изолираност от външния свят. При разрастването си, градът започнал да изпитва нужда от ресурси и спартанците потърсили решението на проблема в създаването на колонии. Колонизацията не дала окончателен отговор и тогава жителите на Спарта насочили вниманието си към своите съседи от Месения.

Стартирала военна експанзия, която довела до първата и втората месенска война, в края на които Месения била разгромена, а спартанците поробили местното население. Победените получили статут на „безправни“ (илоти), които били задължавани да плащат данък на спартанската държава в размер на половината си реколта. За да се държат в подчинение тези огромни робски маси, спартанското общество трябвало … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Пелопонески войни в древна Елада

Борбата за хегемония в гръцкия свят довела до неизбежен сблъсък между Атина и Спарта и техните съюзници. Този период от историята на древна Елада е известен под наименованието Пелопонески войни и продължава в рамките на почти 3 десетилетия (431-404 г пр. н. е.).

След оттеглянето на персите и създаването на първия Атински морски съюз се изменило политическото съотношение на силите в Гърция. Атина заплашвала челната позиция на Пелопонеския съюз, който бил оглавяван от Спарта. Това довело до подновяване на старите вражди между двата водещи гръцки полиса. Като допълнителен фактор за разногласията между тях на преден план излезли икономически интереси свързани с разпределяне на пазари. Задълбочаването на кризата било засилено и от факта, че Атина давала убежище на противници на Спарта и обратното. Стигнало се до там Спарта, чрез намесата си в политическия живот на другите полиси, насърчавала олигархията и автократични форми на управление, а Атина подбуждала и насърчавала различни форми на демокрация. Не след дълго искрата между двата гръцки колоса пламнала и започнала първата от Пелопонеските войни – Архидамовата.

Архидамовата война – Пелопонески войни

През лятото на 431 пр. н. е. спартанският Цар Архидам настъпил в Атика и нанесъл големи поражения на реколтата. Той имал за цел да предизвика атиняните … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ