post

Битката при Абритус и гибелта на император Траян Деций

Античният град Абритус (ABRITVS) е процъфтявал в североизточната част на Римската империя (сега България). Днес разкопките му се намират в местността Хисарлъка на около 2 километра от град Разград. Изпървом там е имало тракийско селище. Самият град обаче възникнал през първи век от новата ера, като в началото е бил укрепен римски форт.

По това време доста от градовете се образували по подобен начин, а някои и до днес съществуват под формата на европейски столици и мегаполиси. Абритус прерастнал във важен градски център в римската провинция Moesia Inferior (дн. Мизия). В града през втори век се е разполагала втора кохорта на ХI Клавдиев легион, лагеруващ в Дуросторум (дн. Силистра), имащ за задача да охранява северната граница на Римската империя.

ABRITVS станал свидетел на една от най-трагичните за Рим битки. В средата на трети век след Христа (251г.), нашествие на готи в Мизия създало сериозни проблеми на империята. Това били смутни времена, в които на императорския трон владетелите се сменяли на всеки две години. За около век, близо петдесет души станали носители на скиптъра на цезаря. Епохата останала известна като ерата на войнишките императори.

В средата на трети век сл.н.е. на власт бил император Траян Деций, чието царуване … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Луций Корнелий Сула – новият тиранин на Рим

Луций Корнелий Сула е римски политик и пълководец, който е роден 138 година преди Христа в беден род на патриции. Въпреки безпаричието в детството си, той останал верен на своята класа до последния си дъх.

На младини Сула живеел в къща, която била обитавана както от плебеи, така и от роби. Той водел доста разгулен живот за бедняк и се отдавал на разврат и пиянство. Още като юноша изпитвал силно влечение към собствения си пол, но това по никакъв начин не направило характера му по-мек или амбициите му по-малки. Предполага се, че Сула въпреки сексуалната си ориентация, успявал добре да омайва римските матрони и така се сдобивал с доста финансови средства.

Ранната кариера на Сула

Това обаче не били единствените му умения. Той бил талантлив и крайно безскрупулен младеж, който през 107 г. пр.н.е. се добрал до поста на квестор за кампанията в Северна Африка. На него се паднала честта да бъде под командването на Гай Марий във войната срещу Югурта – царят на Нумидия. Работата на квестора била да следи паричните наличности във военното сандъче. Но подобна задача се равнявала на това, да се остави гладно куче да пази вкусна печена мръвка.

Ала Сула, освен да преследва лично … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римското оръжие – въоръжението на римляните

Римското оръжие е термин, който включва в себе си не само мечовете, копията и другите остриета, а всеки един елемент от въоръжението на римляните, на отделния войник или войскова част.

Шлемовете

В периода на Републиката се използвали основно три типа шлемове. Най-разпространеният е бил тип „монтефортино„. Той бил островърх с улей за конски гребен. Откъм тила е имал метална козирка и се прикрепял с ремъци под брадичката на легионера. Вторият тип шлемове бил етруско – коринтският (наричан още псевдокоринтски). Той наподобявал старият грандиозен коринтски шлем, но на практика не защитавал цялата глава, а само мозъковия череп. Третият вид шлемове бил от елинистичен тип и се срещал през късната Република. Носели го предимно офицери.

Шлемът на римските войници претърпял сложен процес на еволюция, като през епохата на Империята могат да бъдат открити най-различни образци в отделните части на територията ѝ. Те се изработвали както в Галия, така и в Италия. Галските шлемове превъзхождали по-качество италийските. Въпреки това, най-сложните и масивни шлемове, които са били носени от римските легионери, се произвеждали на италийска почва. Такива могат да бъдат видяни изобразени на траяновата колона.

Броните

Бронята била съществена част от въоръжението на римляните. Нейното количество и качество зависели до голяма степен … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Етруски, латини и сабини – зората на Древен Рим

Племето етруски (расени) са населявали в Древността части от Апенинския полуостров (Италия), положили са основите на бъдещата римска цивилизация и са оставили след себе значително културно наследство.

Земя на телета

В тази публикация ще се опитаме да направим повърхностна и бегла скица на древното общество в антична Италия, включвайки цивилизацията на расените и раждането на римското общество.

Самото название на територията, която са населявали, произлиза от думата „вутулус“ (теле). Виталия в превод означава буквално „земя на телета“. Множество племена от индоевропейски произход населявали тези земи – лигури, елини, илири, етруски, самнити, латини и др. В началото на първото хилядолетие преди новата ера, най-голямо влияние върху развитието на цивилизацията в древните италийски земи имали расените, които са наречени от латинските автори – етруски.

Етруски

Етруските са населявали областта между реките Тибър и Арнуса в северна Италия, която се е наричала Етрурия. Те били доминиращата цивилизация на полуострова чак до 650 година пр.н.е. Има различни теории за техния произход – италийски, нордически или гръко-тракийски от падналата Троя. Последната хипотеза, макар и без категорични доказателства, може да се окаже най-близо до истината.

Множество паметници и артефакти са останали от тази епоха, като накъсаните текстове са на древногръцки, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ