post

Марк Крас и битката при Кара с генерал Сурена

Марк Лициний Крас е римски предприемач, политик и генерал, роден през 115 година пр.н.е. в Древен Рим. Неговият баща Публий Крас се славел като противник на политическата партия на популарите и съответно като враг на великия Гай Марий. В резултат на сблъсъка в гражданските войни, Публий се видял принуден да отнеме собствения си живот, за да не попадне жив в ръцете на противниците си. Наследството, което оставил на сина си било незавидно, но Марк Крас сам щял да се издигне до върха прегазвайки всяка пречка по пътя си.

Марк Крас, Цина и Сула

През 86 година пр.н.е. Гай Марий се споминал и Луций Корнелий Цина оглавил популарите. Той пуснал проскрипции (черни списъци), с които целял да унищожи политическите си врагове и на Марк Крас му се наложило да бяга в Испания. Там той се присъединил към привържениците на оптиматите и на консула Луций Корнелий Сула.

Пез 84 година пр.н.е., Цина подготвял поход срещу заклетия си враг, когато войниците му ненадейно се разбунтували и го погубили. Скоро след тези метежни събития, Марк Крас успял да се добере до лагера на самия Сула и се сдобил с позицията на доверен човек.

През 83 година, консулът навлязъл с легионите си … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римската армия – легионите на Рим

Много били факторите, върху които се крепяло могъществото на Древен Рим. Измежду всички обаче, най-голямо било значението на римската армия. Нейното съществуване и начина на функционирането ѝ могат да се разделят на два главни периода – армия на Републиката и армия на Империята.

Римската армия в епохата на Републиката

След като римляните изгонили последния тиранин, те основали нова форма на държавност наричана от тях Република. Тя много наподобявала гръцката демокрация и съществуването ѝ изисквало създаването на армия от граждани – войници, която да я защитава. Участието в тази армия било привилегия само за римските граждани и то за тези, които притежавали някакъв материален статус и имали какво да губят. Военните набори по своята същност били опълчение, което се събирало на наборен принцип.

Мобилизация

Всяка година начело на държавата били избирани двама консули – колеги, които по време на война командвали поверените им войскови части. Мобилизацията се осъществявала от военните трибуни, които били офицери, служещи в щаба на консулите. Всички римски граждани между 16 и 46 години, притежаващи някакъв вид собственост, били свиквани на Капитолийския хълм. Там те се разпределяли във военни подразделения наричани легиони (наименованието им произхожда от латинската дума legio – набор).… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ