Исторически понятието окислително-редукционни процеси е възникнало при изучаването и описването на реакциите на кислорода. При свързването на даден химичен елемент с елемента кислород, казваме за него, че се окислява, а самият процес е окисление. Обратният процес на отнемане на кислород от съединенията му се нарича редукция.

окисление на мед: 2Cu⁰ + O₂⁰ → 2Cu²⁺O^2-

редукция на меден оксид: Cu²⁺O^2- + H₂⁰ → Cu⁰ + H₂¹⁺O^2-

Окислението в горните примери протича, защото медта отдава два електрона на кислорода и се образува химична връзка. Редукцията се осъществява, понеже водородът по-лесно отдава електрони, има по-голям афинитет към кислорода и измества медта от съединенията ѝ. Очевидно е, че окислително-редукционните процеси са свързани по някакъв начин с преноса на електрони.

От съвременна гледна точка не е необходимо в реакцията да участва кислород, за да бъде тя част от съвкупността на всички окислително-редукционни процеси. Реакции, при които атомите или йоните на химичните елементи променят степента си на окисление се наричат окислително-редукционни. Промяната на степента на окисление става посредством обмяна на електрони. Двата процеса са взаимно свързани.

Редуктор

Атомите или йоните на химичните елементи, които отдават електрони … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ