post

Клетъчна стена

Клетъчна стена е основният компонент на клетъчната обвивка на растителните клетки. Тя представлява многослойна структура и определя формата на всяка растителна клетка. Изградена е от целулоза, хемицелулози, лигнин, пектинови вещества и се формира навън от цитоплазмената мембрана (плазмалема, клетъчна мембрана).

Изпълнява главно опорно-защитна и рекулаторна функция. Освен това, през пори в клетъчните стени се осъществява контактът между съседните клетки. Играе и ролята на физическа бариера, която спира някои микроорганизми в опитите им да атакуват растението.

Устройство на клетъчна стена

Целулозата необходима за изграждането на дадена клетъчна стена, се синтезира в ензимни целулозосинтезиращи комплекси. Те представляват розетки, съставени от 6 субединици.  Разполагат се в клетъчната мембрана, която на се намира в плътен контакт със стената.

Във времето на целулозен синтез, розетките се движат в равнината на плазмалемата и изнасят навън от клетката целулозните молекули.

Образуващите се полимерни вериги целулоза се вплитат под формата на микрофибрили, а те от своя страна, понякога образуват макрофибрили.

След това целулозните нишки напускат целулозосинтезиращите комплекси и се интегрират като структурни единици в намиращата се до цитоплазмената мембрана клетъчна стена.

В клетъчната обвивка на различните растения могат да се разграничат първична клетъчна стена и вторична клетъчна стена.

Първична клетъчна стена

Първичната клетъчна стенаПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Фотосинтеза. Хлоропласти и хлорофил. Цикъл на Калвин

Фотосинтеза се нарича процесът на самостойно хранене (автотрофно), при който организми наречени автотрофи (растения, водорасли и някои бактерии), съдържащи в клетките си хлоропласти с хлорофил, усвояват слънчевата енергия директно от слънцето, превръщат я в химическа, като произвеждат от неорганични вещества органични съединения.

Пластиди

Пластидите са органели, които се срещат в цитоплазмата на фотосинтезиращите организми. В зависимост от цвета си носят различни наименования.

Левкопластите са безцветни органели и в тях се складират запаси от резервни хранителни вещества. Хромопластите са пластиди оцветени най-често в жълто, червено и оранжево, заради съдържащите се в тях каротиноиди. Хлоропластите са зелени на цвят.

Трите вида пластиди са двумембранни органели, които притежават сходни структури. Затова те са способни да се трансформират един в друг. Наример когато картофите се оставят на пряка слънчева светлина, левкопластите се превръщат в хлоропласти. А като зреят зелените плодове, хлоропластите се преобразуват хромопласти.

Хлоропласти

Размерите на един хлоропласт варират между 2 и 10 микрометра (μm) в дължина. Зеленият цвят на всички хлоропласти е резултат от съдържащото се в тях зелено пигментно вещество хлорофил. Благодарение на него автотрофите поглъщат светлинната енергия и в процеса на фотосинтеза я трансформират в химическа.

Един хлоропласт много наподобява по форма на леко удължено и леко сплескано зърно. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Растителен цвят, съцветия и опрашване при растенията

Цвят – генеративен орган при покритосеменните растения, благодарение на който те се размножават. Растителните видове с цветове се наричат още цветни растения.

Части на растителен цвят – морфология

Основните части на един растителен цвят са: цветна дръжка, цветно легло, прицветници, чашка, венче, плодник и тичинки.

Стерилни части на цвета

Цетната дръжка е скъсена клонка, която на върха си има цветно легло, а в основата ѝ се разполагат прицветниците (листа). Тя служи цветът да се захваща за растителното стъбло. Върху цветното легло отвън навътре се разполагат чашката, венчето, тичинките и плодникът. (забележка: всички части на растителния цвят могат да бъдат видяни на изображенията приложени по-долу в публикацията)

Чашката на цвета е изградена от зелени чашелистчета, които са подредени пръстеновидно в най-външната част на цветното легло. При някои растения чашка може да липсва изцяло, а при останалите видове, чашелистчетата са различни по форма, бройка и размери. Броят им е систeматичен белег, а функцията им е предимно опорно-защитна.

Венчето се състои от видоизменени листа наречени венчелистчета, които са обагрени в ярки краски. Техните форма, размери и бройка също могат да варират при различните цветни видове. Венчелистчетата на един цвят може да са се срастнали или да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Растителни тъкани – видове и функции – АМР

Тъкан е съвкупност от клетки с еднакъв строеж, които изпълняват една и съща функция в живия организъм и имат общ произход. При растенията има два основни вида растителни тъкани – меристемни и трайни.

Меристемни растителни тъкани

Меристемните растителни тъкани имат способността да се делят неограничено и благодарение на тях растението нараства. Клетките на меристемната тъкан са малки с големи ядра и са плътно разположени една до друга, като клетъчната обвивка е много тънка. Различават се според произхода си два вида меристемни тъкани – първична и вторична.

Първичните меристемни клетки водят началото си от зародиша на растението. Те се срещат във всички негови части и участват в нарастването му. Те биват връхна, странична и вмъкната първична меристема. Връхната меристема изгражда вегетационния връх и кореновия връх.

Страничната меристема са цилиндри от делящи се клетки разположени периферно в стъблото и корена между кореновия и вегетационния връх. Такива растителни тъкани са прокамбият, перицикълът и снопчестият камбий. Вмъкнатата (интеркаларна) меристема се среща и в междувъзлията и листните влагалища.

Вторичните меристемни клетки са такива клетки на трайните тъкани, които вторично са придобили способността да се делят и са отговорни за надебеляването на растението. Вторичните меристеми са камбий, фелоген и ранева меристема.

Камбият произлиза от прокамбия … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Растителна клетка – строеж и функции – АМР

Растенията са организими със самостоен начин на хранене (автотрофно хранене) и са най-важното царство от живите обитатели на Земята. Без тях животът, такъв какъвто го познаваме, не би бил възможен.

Това, което прави всички растения различни от останалите „земляни“ е фактът, че те могат да усвояват енергия директно от слънчевата светлина, чрез процеса фотосинтеза. Тайната на това тяхно умение се крие в строежа и структурата на растителните организми.

Анатомия и морфология на растенията (АМР) са дялове от ботаниката, които изучават съответно вътрешния строеж и външното устройство на растенията.

Растителното тяло се състои от органи (листа, стъбла, корени и т.н.). Всеки орган е изграден от различни по вид тъкани. Независимо каква е тъканта, тя винаги е направена от самостоятелни малки структурни единици, всяка от които се нарича растителна клетка или само клетка.

Химичен състав на растенията

В химичния състав на една растителна клетка влизат множество химични елементи, но само около 20 са от особенно голямо значение. Тези от тях, които са със съдържание над 0.01% се наричат макроелементи, а онези, които са с по-малко съдържание, носят названието микроелементи. Най-важни от всички са въглеродът (С), кислородът (О), водородът (Н) и азотът (N). Това са органогенните елементи.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Растителен корен – вегетативни органи

Растителни органи – представляват обособени части от тялото, които изпълняват специфична функция и имат определено морфологично и анатомично устройство. Растенията, чиито тела се състоят от органи се наричат кормусни растения, а всички останали растителни видове се назовават талусни. Талусните растения нямат обособени органи, като например водораслите.

Органите на кормусните растения са 2 основни вида: размножителни (генеративни) и вегетативни. Към първия вид спадат: цвят, плод и семе, а към втория вид се числят: корен, стъбло и лист.

Растителен корен

Корени имат почти всички кормусни растения. Коренът служи за прикрепяне на растението към почвата и за всмукване на вода и минерални соли от нея. Има растения, при които корените се видоизменят с цел натрупване на резервни хранителни вещества. Също така, някои растителни видове се размножават с помощта на своя корен, като той участва при вегетативното им размножаване.

Морфологично устройство на корен

При семенните растения, растителен корен се оформя още в зародиша (покълващото семе) и пръв от всички органи покълва. Зародишният корен се превръща постепенно в главен корен, който посредством коренова шийка е свързан с прорастващото стъбло. С времето от главния се развиват страничните корени, които представляват разклонения от първи разряд. За тях процеса се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Естествена класификация на живите организми

Растителни и животински организми наброяват около половин милион вида растения и близо два милиона вида животни. Видовото разноообразие на гъбите и бактериите обхваща над 100 хиляди. Исторически животът се е развивал от простото към сложното. Въз основа на това е възможно да се изгради естествена класификация на видовете организми, която описва родството им с други видове и мястото им в еволюционната стълбица.

Първата класификационна система е създадена от К. Линей и включва 1000 вида растения и 4000 вида животни. Научната класификация на Линей е съществено допълнена и е общоприета. В своята система Линей е използвал принципа на двойните латински названия – по род и вид, като названието на рода е еднакво за всички видове, които се обединяват в него. Основните принципи на класификацията на Линей са се запазили до наши дни.

Класификацията е разпределение на множеството организми по групи (таксони). Таксоните са групи организми, притежаващи определена степен на еднаквост (родствени белези). Във възходящ ред основните таксоните са: вид (species), род (genus), семейство (familia), разред (ordo), клас (classis), тип (phylum), царство(regnum)

Днес класификационната система с двойните латински названия е общоприета. Тя е известна като бинарна научна номенклатура. Според тази номенклатура, всеки организъм се идентифицира по род и вид. Научното наименование, например … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ