Мейоза – полово размножаване на организмите

Мейоза – полов процес, чрез който се формират половите клетки (гамети) на организмите, които използват полово размножаване. Наблюдава се при представители на растенията, животните и гъбите.

Въпреки някои общи етапи с безполовото делене митоза, процесът мейоза по своята същност сериозно се различава от безполовото клетъчно делене. Докато целта на митотичното делене е да се запази непроменена генетичната информация при намножаването на соматичните клетки (с диплоиден набор хромозоми), механизмът на мейозата цели получаването на гамети с редуциран наполовина хромозомен набор (n), т.е. хаплоидни клетки, за да може когато се слеят при оплождане, зиготата да има диплоиден набор от хромозоми (2n). Така например соматичните клетки у човек нормално съдържат 46 хромозоми (23 двойки), а половите чяйцеклетките и сперматозоидите по 23 хромозоми.

Мейотичното клетъчно делене преминава през фазите, характерни и за митозата, механизмите за разделяне на генетичния материал между дъщерните клетки също са сходни. В случая обаче мейозата включва два етапа: мейоза I и мейоза II. Тази особеност е необходима за редуцирането на хромозомите в гаметите.

Мейоза I

Първото мейотично делене е предшествано от типичните стадии на интерфазата (G1, S и G2). В резултат при навлизането в М-фазата клетката вече е с … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Митоза – безполово размножаване

Митоза е тази фаза от клетъчния цикъл, през която една диплоидна майчина клетка се разделя на две дъщерни клетки. Нарича се още митотичната фаза (М-фаза) или М-период. Самият процес на митотично делене е предшестван от  интерфазата. Това е периодът от клетъчния цикъл, когато клетката се подготвя за делене.

По-голямата част от клетките прекарват най-дълго време именно в интерфаза – около 90% от целия клетъчен цикъл. Значението на тази част от клетъчния цикъл е изключително голямо, тъй като именно тогава се осъществява удвояването на ДНК. Това става по особено прецизни механизми, за да се осигури правилното предаване на наследствения материал на дъщерните клетки. Самата интерфаза се разделя на три фази: G1, S и G2, всяка от които означава определени събития в клетката.

След края на една фаза и преди началото на следващата клетката извършва детайлни проверки на състоянието на генома. Ако бъдат открити някакви грешки, се извършва своевременна поправка и клетката навлиза в следващата фаза. В случай, че грешката не може да бъде отстранена, посредством сложни сигнални пътища, клетката се насочва към апоптоза (програмирана клетъчна смърт), за да не се предава грешката в клетъчното поколение.

Регулацията на клетъчния цикъл се осъществява от група ензими, познати като циклин-зависими ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ