post

Аминокиселини (алфа)

Въведение

При нагряване някои органични вещества преминават от течно в твърдо (коагулация) състояние, а не обратното. През 1777 година Пиер Жозеф Маке нарекъл всички вещества, които коагулират „белтъчини“. През 1893 година Герардус Йоханес Мулдер мислел, че е открил обща химична формула за тези вещества и я нарекъл протеин (от гръцкото „първичен“, думата става синоним на белтък). Скоро става ясно, че белтъците са с по-голямо биологично значение дори и от въглехидратите. През 1820 година при разграждане на желатин, Анри Браконо успял да изолира и първата аминокиселина-глицин. Малко след това при нагряване на мускулна тъкан открива и левцина. С времето химиците откриват и други аминокиселини, като по този начин се разбира, че те са градивните блокове (мономерите) на белтъците.

Към края на 19 век учените са наясно, че протеините са гигантски молекули, в които са свързани не един вид, а няколко вида аминокиселини. През 1901 година Емил Фишер осъществил първата кондензация на две молекули глицин, при което се образувала пептидна връзка и се отделила вода. Наименованието на връзката произлиза от факта, че Фишер нарекъл синтезираните от него вериги пептиди, а връзките, образуващи се между аминогрупата и карбоксилната група-пептидни. В началото на 20 век, количественото и качественото съдържание на аминокиселините в природните белтъци … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ