Относно предателя поп Кръстьо и качеството на доносчик

Качеството на доносчик и какво е неговото значение?

Телеграма N1117

В Шифрованата телеграма N1117 от София до Търново от 24 ноември 1872г. има един текст който представлява особен интерес и се нуждае от повече разяснение, а именно молбата на софийският мютесариф до търновския му колега:

Моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава„.

Това изречение се отнася до поп Кръстьо, т.е. именно той е давал сведения относно комитета в качеството си на доносчик, и това му действие представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава!? Но какво е качество на доносчик?

В своята книга „Последните дни на Васил Левски“, Димитър Панчовски дава следните сведения: „В преводите на телеграма 1117 се среща изразът „качество на доносчик“. На него в турския текст отговаря „мухабирлик съфатъйле“. Смятаме, че по-прецизният превод на турския текст е „качество на доносничество„, но това не изменя по същество тълкуването на понятието със сегашните представи за думата доносчик или доносничество. „Всеки от нас знае много добре какъв смисъл крие думата доносчик – лице, което доброволно дава информация … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Васил Левски и въпросът около предателството

Залавянето на Васил Левски е тема, която е вълнувала всички, които са се докоснали до делото му. Трябва да се знае, че турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче. За това свидетелстват много негови съратници, както и самият Васил Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна осъществен от Димитър Общи.

Тези разкрития са направени благодарение на активноста на софийския мютесариф Ахмед Мазхар паша.

Първият от заловените по повод обира, който споменава името на Апостола и дава сведения за него и външноста му е тетевенския даскал Иван Лилов Фурнаджиев. Ето част от неговите показания:

“ – Кой е Васил, другарят на Димитра, и от къде е?

– Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри. . . .

. . . – Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете за да принесете услуга … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче

Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, не е резултат от нелепа случайност. То е последствие от множество издайничества, упорство от страна на турските власти и в крайна сметка, резултат на най-голямото предателство от всички – това на поп Кръстьо. Той е човекът, който предположил и посочил – къде и кога най-вероятно може да бъде открит Апостола на Свободата. А събитията през онзи съдбовен декемврийски ден са произтекли както следва:

На път към Къкринското ханче

На 26 декември 1972 година, Васил Левски придружен от Никола Цвятков, напуснал Ловеч. Спътникът на Апостола тръгнал сам възседнал коня си, в чиито самар била зашита архивата на комитета. Левски облечен в стари турски дрехи и фес на главата вървял пеша и след около няколко километра застигнал Цвятков.

В местността „Пази мост“ двамата се озовали неприятно изненадани от две заптиета на коне. Стражарите започнали да задават въпроси, имащи за цел да научат кои са спътниците и накъде пътуват Левски и Никола. Цвятков обяснил, че отива за бакър в Търново. Версията на Апостола била, че се е запътил да види колко боклук са му докарали на лозето и подире се отправил в посока лозята. Известно време Левски вървял в това направление, но после … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ