post

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. е първият опит за насилствена промяна по държавните върхове в новата история на България.

Липсата на политически опит у конспираторите е основната причина делото да не е доведено до успешен край и в същото време Княжеството да преживее цялата драма, съпътстваща произтеклите събития.

Отношенията между Александър Батенберг и Александър III

Към 1886 г. държавен глава на България е княз Александър I Батенберг. Той е избран за такъв през 1879 г., по руска инициатива и с подкрепата на останалите Велики сили. Въпреки обстоятелството, че князът е в най-тесни връзки с управляващата династия в Петербург (племенник е на императрица Мария Александровна), именно с Русия от един момент нататък той има най-сложни отношения.  Те от своя страна създават съпротива срещу самото му стоене на българския престол.

Това се дължи на лошите взаимотношения, които той има с император Александър III (син и наследник на Цар Освободител). Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Управлението на д-р Константин Стоилов (1894 – 1899)

Д-р Константин Стоилов е избран за наследник на Стефан Стамболов, след като Фердинад приема оставката му през май 1894.

Константин Стоилов е завършил престижния Роберт колеж в Цариград, а впоследствие защитава докторантура по право в Хайделбергския университет. В Учредителното събрание, гравитира към групата на консерваторите. След това на няколко пъти е министър в няколко български правителства. Човек с квалификация и опит в държавните дела. Освен той е известен като спокоен и компромисен човек и поради тези причини изглежда най-подходящ да се справи с негативните последици от стамболовото наследство, а именно – лошите отношения с Русия и нервната вътрешна обстановка.

Начало на управлението на д-р Константин Стоилов

Новото правителство е утвърдено с указ на 19 май 1894 и е съставено от: д-р Константин Стоилов – министър-председател и министър на вътрешните работи, Васил Радославов – министър на правосъдието, полк. Рачо Петров – министър на войната, Иван Евстратиев Гешов – финансов министър и Димитър Тончев – министър на търговията и земеделието.

На следващия ден излиза правителствена декларация, в която като основни приоритети са посочени – демократизирането на страната, зачитането на законността и подобряването на икономическото положение. Министър-председателят веднага освобождава всички политически затворници от управлението на Стефан Стамболов в България. Петко ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е исторически процес и политически акт, предшестван от редица предпоставки, но най-вече от разкъсването на Санстефанска България. По силата на Берлинският договор от 1 юли 1878-ма, към териториите на Княжество България принадлежат единствено земите между река Дунав и Стара планина, както и Софийския санджак, с обща територия от 63 752 кв. км и около 2 милиона население. Земите в Северна Добруджа, Тракия, Македония и Моравско, населени с преобладаващо българско население остават под чужда власт.

Източна Румелия

Обединението на населяваните от българи земи в една държава се превръща в национален идеал за българския народ, на който е подчинена външната политика на всички правителства в следващите 40 години.

В границите на Османската империя, в земите между Стара планина и Родопите се създава автономната област Източна Румелия. Благодарение на етническото доминиране на българите в областта, където те са повече от половин милион и на енергичната дейност на техните първенци, областта се обособява като българска.

Основните властови и административни длъжности са заети именно от българи. Това способства за изграждане на стабилни връзки с българското княжество, които имат икономически, културен и политически характер. Те стават факторите улеснили бъдещото съединение на Княжество България и Източна Румелия. Българин … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ