post

Александър III Македонски (Александър Велики)

Александър III Македонски (Александър Велики) е древен владетел на антична Македония, управлявал в годините между 336 и 323 преди новата ера. Той успял да завоюва една от най-големите империи, които древният свят някога е виждал, но с цената на огромни жертви. След смъртта си се превръща в митична фигура и модел за подражание на всеки пълководец с безгранични амбиции.

Ранни години

Александър III Македонски е роден през 356 г. пр. н.е. в град Пела, Македония. Негови родители били цар Филип II Македонски и царица Олимпиада. Известен е алтернативен митологичен сюжет за това, че неговият баща не бил кой да е, а самия Зевс Олимпийски, преобразен в змия прекарвайки нощта с майка му.

На 12-годишна възраст Александър показал изключителни качества и смелост, опитомявайки дивия кон Буцефал, огромен жребец с яростно поведение. Конят станал негов помощник в множество битки и в по-голямата част от живота му.

Когато Александър бил на 13 години станал ученик на гръцкия философ Аристотел. Философът успял да предизвика и насърчи интереса на младежа към литературата, природните науки и философията.

На 16 годишна възраст, докато Филип водел война с Византион, царят оставил сина си да отговаря за Македония. През 338 г. пр. Хр. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Атина – битката при Маратон

Битката при Маратон е ключово сражение за цялата западна цивилизация, при което младата атинска демокрация се озовава поставена на изпитание през 490 година преди Христа, в титаничен сблъсък за собственото си съществуване. В него, гръцките войски разгромяват персийските нашественици в края на август (днес 12 септември) и с това утвърждават новата си форма на държавно управление – демокрацията.

Прелюдия към битката при Маратон

През 493 г пр. н. е. Дарий I (владетелят на Персия) изпратил голяма войска начело със своя зет Мардоний към Хелеспонта. Целта била да се овладеят проливите между Мала Азия и Европа и същевременно да бъдат сразени гръцките полиси. Тази кампания приключила неуспешно както за персийския флот, така и за сухопътните сили на империята.

На следващата година владетелят на Персия изпроводил парламентьори до гръцките държави с искането за „земя и вода„, което трябвало да се тълкува като признание за върховната му власт над тях. Македония, Тесалия, Беотия, Аргос и Егина веднага се покорили на персийския архонт.

В Спарта емисарите на Дарий били пуснати в кладенец с думите: „Вземете си земя и вода колкото искате!„. В Атина пратениците намерили гибелта си изхвърлени от високите скали. Персийският владетел бил вбесен до такава степен, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ