post

VIIА група (Седма главна подгрупа) – 17 група на ПС

VIIА група (Седма главна подгрупа, 17 група) на Периодичната система включва елементите флуор (F), хлор (Cl), бром (Br), йод (I) и астатий (At). Всички те са известни под общото наименование халогенни елементи (солеобразуващи) и притежават неметален химичен характер.

Названието на флуора произлиза от от гръцкото „флуорос“ – разрушаващ. Имената на следващите 3 елемента означават както следва: хлорос – жълтозелен, бромос – зловоние, йод – виолетов. Названието на астатия, който е радиоактивен, означава нестабилен.

Флуор – VIIА група

Флуорът е най-електроотрицателният химичен елемент (при това не само в VIIА група а въобще), който проявява изключително агресивна химическа природа, по отношение на веществата, с които взаимодейства. Всъщност, само  неонът и хелият не реагират с него. При обикновени условия, той е бледожълт газ с остра миризма и изключителна токсичност.

Флуорът може да се проявява само като окислител при химическите взаимодействия.

Химични свойства на флуора

В негово присъствие, натрият и калият се самозапалват. На въздух, желязото (под формата на желязна вълна) и флуора реагират с буйно изгаряне, но желязно блокче би следвало да се пасивира от новообразуващия се слой железен флуорид и реакцията да спре:

Na + F2 → 2NaF (натриев флуорид)… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Периодична система и Периодичен закон

Периодична система е понятие, което за да се обясни, първо трябва да се разгледа едно друго и предхождащо го понятие – Периодичен закон.

Периодичен закон

Всички химични елементи могат да се подредят в естествен ред, в който атомите на всеки следващ елемент притежават един протон повече в ядрото си от тези на предхождащият го елемент. Така например първи е водородът с един протон, втори е хелият с два протона, трети е литият с три протона и т.н. Тъй като атомите на химичните елементи са неутрални частици, зарядът на всеки протон в ядрото се компенсира от един електрон в атомната обвивка. В този ред на подреждане, се наблюдава периодични закономерности и подобия в свойствата на елементите, които водят до следния извод:

Свойствата на всички химични елементи са в периодична зависимост от броя на протоните в ядрата на атомите им и съответно от строежа на електронната им обвивка, както и от броя на електроните в нея. Тази дефиниция се нарича Периодичен закон.

Подобието в химичните им свойства се дължи най-често на сходство в строежа на външните два слоя от електронните им обвивки.

Периодична система

Въз основа на Периодичния закон и свойствата на елементите, Д.И. Менделеев създава Периодичната система, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

IIА група (Втора главна подгрупа) на Периодичната система

IIА група (Втора главна подгрупа) е групата на алкалоземните елементи. Названието има архаичен произход и е свързано със слабата разтворимост на оксидите им. Представители на тази група са (Be) берилилий, (Mg) магнезий, (Ca) калций, (Sr) стронций, (Ba) барий и (Ra) радий. Те притежават подчертано метален характер.

Някои са наименовани на минералите, в които се срещат. Берилият е получил названието си от берилиевата руда – берил. Наименованието на бария пък произхожда от гръцки и означава „тежък“, което пак се свързва с минерала, от който е извличан.

Магнезият също е наименован от древните гърци на магнезиевия камък, добиван в областта Магнезия (Тесалия). Стронцият пък е получил името си от шотландското село (Stroncian), до което за първи път е открита рудата, която го съдържа. Калций произлиза от латински (calx, calcis) и означава варовик. Радият е радиоактивен и e кръстен така от Мария Кюри от латинското radius – лъч.

Берилий – IIА група

Берилият е първият елемент от IIА група и има само един устойчив изотоп, който се среща в природата. Той е изключително лек, но твърд метал, който е устойчив на въздуха. Подобно на останалите метали притежава метален блясък, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

IА група (Първа главна подгрупа) на Периодичната система

IА група (групата на алкалните метали) включва елементите: Литий (Li), Натрий (Na), Калий (K), Рубидий (Rb), Цезий (Cs), Франций (Fr); При всички тях се изгражда s-подслоя на различен атомен слой, което ги категоризира като s-елементи. Например на лития се изгражда 2s-подслоя, а на натрия 3s-подслоя. Всички те имат по един валентен електрон, което ги кара да проявяват постоянната първа валентност в съединенията си.

Простите вещества на елементите от IА група притежават метален характер и са изключително реактивоспособни. Затова в природата тези химични елементи се срещат под формата на съединения (соли и минерали). Всички алкали притежават характерните за металите свойства: метален блясък, ковкост, изтегливост, топло- и електропроводимост. Леки са и едновременно с това меки – всички могат лесно да се режат с нож, като само литият е малко по твърд. Всички оцветяват пламъка както следва: натрия в жълто, лития в малиновочервено, калия във виолетово, рубидия във виолетовочервено, цезия в синьо. Алкалните метали имат ниски температури на топене.

Названието Литий (λίθος) произлиза от гръцки и означава камък. Натрий идва също от гръцки (Νάτριο), а калий от латински (kalium, макар на английски да използват арабското му … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

IV А група ( Четвърта главна подгрупа ) на Периодичната система

Към IV А група (четвърта главна подгрупа) принадлежат следните химични елементи C (въглерод), Si (силиций), Ge (германий), Sn (калай) и Pb (олово). Всички те са р-елементи, при които се изгражда р-подслоя на външния електронен слой. В зависимост от това, дали атомите им се намират в основно или във възбудено състояние, елементите от IV А група проявяват съотвено втора или четвърта валентност.

Въглеродът носи наименованието си от въглените, а силицият от латинското название за кремъка (silex). Германият е назован на държавата Германия от своя откривател (естествено германец). Калаят и оловото носят латински наименования още от древността, съответно stannum и plumbum. Думи като станиол и пломба в българския са производни от техните латински названия, макар днес те да се използват в доста по-широк смисъл.

Съединенията на въглерода ( С ) представляват по-особен интерес от химична гледна точка и затова ще се разгледат в други теми свързани с Органичната химия.

Силиций ( Si ) – IV А група

Силицият е вторият по разпространение химичен елемент на нашата планета (27,6 масови процента), но почти не се среща под свободна форма (три изотопа: 28, 29 и 30). Противно на въглерода той не образува кратни връзки. Силикатите са най-често срещаните силициеви съединения в литосферата. Силициевият диоксид … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

III А група (Трета главна подгрупа) на Периодичната система

III А група включва елементите: Бор (B), Алуминий (Al), Галий (Ga), Индий (In) и Талий (Tl). Атомите на тези химични елементи съдържат двойка s-електрони и един p-електрон, което ги прави p-елементи. По време на химичните реакции атомите преминават във възбудено състояние и единият електрон от s-АО (атомната орбитала) прескача на р-атомната орбитала. С три несдвоени електрона, химичните елементи от III А група проявяват трета валентост, т.е. те образуват 3 химични връзки в съединенията си.

Всички химични елементи от трета А група са с метален химичен характер с изключение на бора, който е преходен неметал. Това се обяснява с относително по-малкия му атомен радиус в сравнение с този на останалите елементи в групата. Елементите от III А група образуват сравнително трайни оксиди и хидроксиди с общи формули М2О3 и М(ОН)3, където М е съкратено от „метал“. Тези съединения имат основен характер с изключение на борните, които обаче в присъствие на силни киселини също проявяват основен характер.

Имената на химичните елементи от III А група притежават различен произход. Названието на елемента Бор произлиза от арабски (бурак) и означава бял. Но не заради неговия цвят, а заради белия … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Химични елементи

Химичен елемент (ХЕ) е абстрактно понятие. Един химичен елемент обхваща цялото множество от атоми и йони във Вселената, които имат еднакъв брой протони в ядрата си. Например въглероден, може да се нарече всеки атом или йон с 6 протона в ядрото си. До днес са известни общо 118 химични елемента. Повечето от тях съществуват в природата под формата на прости вещества, дисоциирани йони или химични съединения. Атомите на някои от най-тежките елементи са синтезирани изкуствено, при това понякога само за части от секундата или пък съществуват единствено на теория.

Просто вещество и химично съединение

Просто вещество са съвкупност от атоми в свободно или свързано състояние на един-единствен химичен елемент. Наименованията на простите вещества съвпадат с наименованията на съответстващите им химични елемементи. Изключение правят само тези на въглерода и кислорода (графит, диамант, озон).

Много химични елементи съществуват в природата под формата на две или повече прости вещества. Явлението се нарича алотропия (от гръцки), а различните прости вещества – алотропни форми. Най-популярните примери за алотропни форми са: въглерод – графит, диамант, карбин и др.; фосфор – бял, червен и др.; кислород – кислород, озон и др; А химичният елемент сяра има цял букет от алотропни форми.

Химично съединениеПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ