post

Клетъчна мембрана – структура и функции на плазмалемата

Клетъчна мембрана (наричана още плазмена мембрана или плазмалема) – представлява липидно-протеинова клетъчна структура, налична във всички видове клетки, независимо дали са гъбни, животински, микробни или растителни клетки. Тя изпълнява както универсални функции, така и специфични.

Клетъчна мембрана – същност и значение

Клетъчната мембрана отграничава цитоплазмата на клетката от околната среда и защитава нейната генетична информация и органели от външни въздействия. Клетъчната мембрана има съществена роля и в поддържането на формата на клетките.

Цитоскелетните елементи (микрофиламенти) се закачат за мембраната, оформяйки определена клетъчна морфология. Междуклетъчните контакти, както и контактите на клетките с екстрацелуларния матрикс, необходими за формиране на тъканите, също включват мембранни участъци.

Сложният обмен на вещества между клетката и околната среда се осъществява с активното участие на цялата клетъчна мембрана. Тя има дебелина едва 5 – 10 nm, което я прави невъзможна за наблюдение под светлинен микроскоп. Поради тази причина, макар че още през 1855 година швейцарските ботаници Карл Наегели и Карл Крамър стигнали до извода, че цитоплазмата е заобиколена от бариера, пропускаща избирателно вещества навътре и навън от клетката, възможностите на микроскопията по това време не позволявали тя да бъде регистрирана като отделна клетъчна структура.

Структура и химичен състав

Мембранни модели

През 90-те години на XIX-ти … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Дисперсни системи – Разтвори. Дифузия и Осмоза

Ако имаме две вещества, за които приемаме, че частиците на едното са равномерно разпръснати между частиците на другото, казваме, че те заедно образуват дисперсна система. Веществото, чиито частици условно приемаме за диспергирани (разпръснати) се нарича дисперсна фаза. Веществото, в което условно приемаме, че са разпръснати частиците на дисперсната фаза, се нарича дисперсна среда.

Дисперсни системи

В зависимост от агрегатното състояние, дисперсните системи биват газообразни, течни и твърди. Според размерите на частиците на дисперсната фаза, дисперсните системи са грубо дисперсни, колоидно дисперсни и молекулно (йонно) дисперсни.

1. Молекулно-дисперсните и йонно-дисперсните системи се наричат истински разтвори. Веществото, което има агрегатното състояние на разтвора се нарича разтворител (дисперсна среда). Останалите вещества се наричат разтворени вещества (дисперсна фаза). Разтворите са хомогенни дисперсни системи, при които размерът на диспергираните частици е под един нанометър (nm).

2. Колоидно-дисперсните системи се наричат колоиди. Размерът на диспергираните частици при колоидите е между 1 и 1000 нанометра (nm).

Солватация

Процесът на разтваряне протича спонтанно и едновременно с процеса солватация, при който молекулите на разтворителя (солвента) влизат в контакт с молекулите на разтваряното вещество, обграждат ги и с помощта на електрични сили на привличане, разкъсват връзките на кристалната решетка, напълно обграждат … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ