post

Освобождението на България от турско робство

Освобождението на България от турско робство е военен и политически акт, който е резултат от многовековните борби на българския народ, решителната намеса на Руската империя с военна сила и моралната подкрепа на повечето европейски народи.

В следствие на Руско-турската освободителна война, на 3 март 1878 г. или 19 февруари по стар стил, с подписания в предградието на Цариград – Сан Стефано мирен договор, е възстановена българската държавност, след близо петвековно османско владичество (турско робство).

Българският въпрос в центъра на европейската дипломация

Връх на национално-освободителните борби на българите е Априлското въстание от 1876 г. То е слабо организирано, бунтовниците са зле въоръжени и затова е жестоко потушено от турските власти. Въпреки това, общественото мнение в Европа и света научава за българския героизъм и безкрайните страдания, на които са подложени християните от български произход във владените от османлиите земи.

Благодарение на множеството репортажи и кореспонденции, като тези на американския пътуващ журналист Януари Макгахан (Januarius Aloysius MacGahan) истината за османските зверства излиза на яве. Знакови за времето си имена, като френския интелектуалец Виктор Юго, английския политик Уилям Гладстоун, руските писатели Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и Лев Толстой, хърватския епископ Йосип Щросмайер и много други надигат глас … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Борбите на българите срещу османската власт XVIII – XIX

Борбите на българите срещу срещу властта на османските завоеватели започват веднага след края на българската държавност. През различните години тяхната интезивност е различна и с разнообразен характер. Българите обаче по категоричен начин демонстрират, че няма да се примирят с нерадостното статукво.

В този смисъл, особен интерес представляват първите организирани форми на съпротива от началото на XVIII век. Това е същностен момент за българският народ, тъй като той успява да преодолее стихийния характер на съпротивата от предишните столетия и започва да формира конкретни политически искания.

Обстановката в българските земи

Както е известно, след падането на средновековното българско царство под османска власт българският народ подобно на останалите християнски народи е поставен в неравнопоставено положение спрямо мюсюлманските поданици на Османската империя.

Християните в султаната се намират под политически, икономически и духовен гнет, параметрите на който дават основание на някои съвременници и историци да наричат периода от края на XIV и началото на XV до XIX век с термина робство.

В първите десетилетия след завладяването на страната, българите оказват последователна съпротива срещу опитите да бъдат насилствено асимилирани от завоевателя. През вековете, в които нямат своя държавност, те успяват да съхранят своята вяра, език и култура.

В периода XV – XVIII век антиосманската … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ