post

Вкус, вкусова сетивна система и вкусови усещания

Вкус, това е способността на организма да разпознава различните химически вещества в храната и да ги трансформира във вкусови усещания. Вкусовата сетивна система също като обонятелната, осъществява своите функции благодарение на химиорецептори, които се свързват с определени химични молекули. Вкусът и обонянието заедно, осигуряват на животните и човека правилната оценка на качествата на храната и как тя би се отразила на организма, ако бъде поета от него.

Вкусовата сетивна система има роля в поддържането на хомеостазата и водно-солевия баланс в тялото, като повишава чувствителността към молекулите, които са в излишък в организма, и я понижава към веществата, които му липсват. Израз на защитната функция на вкусовата система е фактът, че храни, след чийто прием в миналото организмът се е чувствал зле, могат да предизвикат гадене и отвращение още с първата хапка.

Устройство на вкусовата сетивна система при човека

Вкусовите рецепторни клетки се разполагат в устната кухина в специални овални образувания, наречени вкусови луковици. Те се откриват и в лигавицата на някои от храносмилателните органи, които първи контактуват с храната – небце, фаринкс, хранопровод, но в най-голямо количество са в папилите на езика.

Видове папили

Папилите (наричани още вкусови брадавици) са специализирани епителни клетки и се различават по своята форма, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Обоняние и обонятелна сетивна система

Обоняние (Обонятелна сетивна система) – сложен анализатор снабден с химиорецептори, регистриращ наличието на различни химични молекули във въздуха. Чрез него индивидите получават информация за разнообразните миризми в заобикалящия ги свят.

Значение на животинското обоняние

Способността да се усеща мирис е от изключителна важност за изработването на условни рефлекси, свързани с храносмилането (секреция на смилателни сокове, активиране на перисталтика и др.). Разпознаването на аромати също може да има и защитна роля. Понякога животинското обоняние или човешкото в частност, разпознава дадена миризма като сигнал за определен вид опасност. Такива могат да бъдат например мирисът на развалена храна, наличието на осезаеми отровни вещества, подушването присъствието на хищник, помирисването на дим като предупредителен сигнал за пожар и др.

Доказано е участието на животинското обоняние и в репродуктивните процеси. При някои видове се наблюдава повишена активност на половите жлези, ако е налична специфична за противоположния пол миризма. При човека също е установено, че телесната миризма влияе за определяне на пола на друг индивид и възникването на сексуално привличане.

Именно поради важната му роля, обонянието е едно от най-ранно развитите в еволюционен аспект сетива. За някои животински видове способността да улавят и разпознават и най-слабите миризми е от такова значение, че огромна част от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ