post

Цар Самуил и Охридското царство

Цар Самуил е български владетел от Първото българско царство, който управлява от 997 до 1014г. Той ръководи държавата във време на засилен държавен разпад и организира съпротивата срещу византийските военни домогвания. В резултат на поредица от грешки, самуиловата армия е разгромена, войниците му са ослепени а той е съкрушен и умира в резултат на това.

Време на изключителен упадък

По времето на цар Петър I разложението в българската държава било обхванало предимно източните ѝ територии. На запад, където земите падали под директната власт на различни управници, все още се пазели българските държавнически традиции от времето на цар Симеон и хан Крум.

В тези територии се зародило движение, целящо спасяване на българската държава. То било оглавено от 4-ма братя комитопули (синове на комит Никола) – Давид, Моисей, Арон и Самуил. Техните действия принудили император Йоан Цимисхи да освободи Борис II, за да заеме българския престол.

Василевсът се надявал новият български владетел да се справи с антивизантийските настроения в западните части на България. Плановете на византийския император се оказали добре премислени, защото комитопулите се подчинили на Борис II. Те останали бездейни до падането на Преслав през 972-ра и присъединяването на Източна България към византийската територия.

След унищожаването на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ