post

Хидролиза и реакции между разтвори на електролити

Хидролиза е процесът на взаимодействие на йоните на солите в дисоциирано състояние с йоните на водата в разтвора. Той може да се разглежда като обратен на процеса неутрализация.

Неутрализацията от гледна точка на теорията на електролитната дисоциация е реакция между разтвори на електролити – киселина и основа, в резултат на която се получава сол и вода. И още по-кратко казано, взаимодействие между хидроксилните и водородните йони в разтвора.

Реакции между разтвори на електролити

За да се осъществи реакция между разтвори на електролити, необходимо условие е, като продукт да се образува поне един слаб електролит (утайка, газ или вода). Както вече споменахме по-горе, такъв вид реакция е неутрализацията. Тя може да се изрази чрез пълно йонно уравнение или с помощта на съкратено, което представя формирането на слабия електролит, който в случая е вода:

{H+ + Cl} + {Na+ + OH} → {Na+ + Cl} + H2O (пълно йонно уравнение)
H+ OH– → H2O (съкратено йонно уравнение)

Друг вид реакции между разтвори на електролити са тези, при които се получава неразтворима утайка при взаимодействието на йоните в разтвора.

{Ba2+ + 2Cl} … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Киселини и основи – електролити. Водороден показател pH

При разтварянето си много съединения се дисоциират на йони, в резултат на което образуват разтвори със специфични свойства. Наличието на водородни/хидроксилни йони в разтвора определя неговата киселинност/основност и количиствено това се представя от т. нар. водороден показател (pH) или съответно хидроксилен показател (pOH). Но дефинирането на понятията киселина и основа може да стане както в контекстта на теорията за електролитна дисоциация на Арениус, така и според протонната теория на Брьонстед – Лаури или електронната теория на Люис.

Киселини

Киселини, от гледна точка на теорията за електролитна дисоциация, са химически съединения, които във воден разтвор или стопилка се дисоциират на водородни катиони и киселинни аниони.

При дисоциацията химичната връзка между водородния атом и киселинния остатък се разкъсва. Броят молове водородни катиони (H+), които се образуват от един мол киселина определя нейната основност. Едноосновна киселина например е солната {1H+ + Cl}, а двуосновна е сярната киселина {2H+ + SO42-}. При дву- и многоосновните киселини електролитната дисоциация протича на етапи.

Водните разтвори на киселините се различават по сила. Разредените киселини реагират с всички метали, които в Реда на относителната активност се намират преди водорода. Индикацията на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хидроксиди (основи)

Хидроксиди – това са химични съединения, които се получават или могат да бъдат разглеждани като получени при взаимодействието на основен или амфотерен оксид с вода.

Разтворимите във вода основни хидроксиди се наричат основи. При разтварянето си основите се дисоциират на метален катион (или амониев) и хидроксилен анион (ОН). От гледна точка на теорията за електролитната дисоциация това всъщност е определението за основа. Валентност на основа е понятие, което показва броя молове хидроксилни аниони, които се отделят при дисоциацията на един мол от дадена основа. Например калиевата основа е едновалентна – KOH, а калциевата е двувалентна – Ca(OH)2.

Основните хидроксиди съответстват на химичните елементи със силно изразен метален характер, а също и на p-, d- и f-елементите със слабо изразен метален характер в нисшите им степени на окислени. Амфотерните хидроксиди са неразтворими във вода и съответстват на p-, d- и f-елементите със слабо изразен метален характер в междинните (p-, d- и f-) и висшите (само f-) им степени на окисление.

Наименования

Названията на хидроксидите се формират от името на съответния катион използвано като прилагателно (калиев, натриев, калциев, амониев и т.н.) плюс думичката хидрооксид или основа. Натриева основа = натриев хидрооксид (NaOH), калциева основа = калциев хидроксид … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ