post

Борба за независима българска църква през Възраждането

Борбата на българите за независима българска църква е важен етап от утвърждаването на българската нация и е неизменна част от процеса на Възраждане, който в крайна сметка довежда до Освобождението и до възстановяването на българската държава.

Предпоставки

След падането на България под османска власт през 1396 година, независимата българска църква била унищожена. Последователно били премахнати Търновската патриаршия, Видинската архиепископия и Охридската архиепископия. Така българите, подобно на останалите християнски народи в Османската империя, се намерили под покровителството на Цариградската патриаршия.

Ролята на Цариградската патриаршия в съхраняването на православната вяра на Балканите е безспорна. Благодарение на нея през периода XV-XVII век, епархийската мрежа в Османската империя започнала да функционира нормално. Възстановени били много църкви, манастири и просветни центрове, разрушени в началния период на ислямското нашествие.

През XVIII век обаче, когато започнала епохата на национализма, Цариградската патриаршия била успешно овладяна от фанариотско съсловие (гръцкия икономически елит, разположен предимно в квартала Фенер в Цариград). То започнало да провежда национална политика чрез духовните центрове и да обслужва интересите на гръцкия етнос, за сметка на останалите.

Благодарение на фанариотите, в началото на XIX век стартирал процес на ограничаване употребата на българския език в богослуженията и налагане на гръцкия език чрез църквите и училищата. Показателен в това … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ