Елементарни частици са тези, които в микрокосмоса съставят материята и конкретно атомите и не могат да бъдат разпаднати на по-малки. В началото се е смятало, че атомът е тази универсална неделима частица и затова названието му в буквален превод от старогръцки означава „неделим„. Впоследствие обаче, учените-физици успели да го „разцепят“ на съставящите го елементарни частици.

Установено било, че протоните и неутроните изграждат атомните ядра, а електроните съставят атомната обвивка. Но оказва се, че дори ядрените частици също могат да бъдат изградени от съставящи ги такива. Заради развитието на ускорителите на частици в САЩ, Русия и най-известният в Швейцария (Големият адронен колайдер), днес са познати стотици различни елементарни частици. Те могат да съществуват в различно кратки периоди от време и да се преобразуват в друг вид чрез разпадане.

В природата, ако не влизат в взаимодействия, стабилни са само фотонът, електронът, неутриното и протонът. Те са способни да съществуват неограничено време за разлика от другите елементарни частици. Останалите, които са нестабилни се разпадат, т.е. изчезват, а на тяхно място се раждат други. Тъй като частиците от един и същи вид имат различна продължителност на съществуване, за тях е създадена усреднената велична – средно време на живот. Повечето … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Атомно ядро и елекронна обвивка са двете основни съставни части на всеки атом във Вселената.

Атомно ядро – характеристики

В центъра на атома се разполага малкото по размер атомно ядро. Прието е да се смята, че формата му е почти сферична. Неговият радиус е около 10^-15 метра. То е изградено от два вида частици – протони и неутрони. Те носят общото название нуклони.

Масата на атомното ядро, най-често се приема и за маса на целия атом, защото тази на електроните от електронната обвивка е пренебрежимо малка. Тя теоретично се формира като сбор от относителните маси на нуклоните, измерени в атомни единици: бр. протони х 1,0072765 + бр. неутрони х 1,0086652. Една атомна единица (u) има стойност в килограми: 1u = 1,660 540.10^-27 kg.

Практическите измервания показват, че съществуват известни разминавания с теоретичните очаквания. Това явление се нарича дефект на масата и отразява минималните загуби при фактическото взаимодействие между нуклоните. Получените стойности се означават като относителна атомна маса (Ar).

Тъй като цялата маса на атома е концентрирана в неговото изключително малко атомно ядро, това определя и високите стойности на ядрената плътност: 10¹¹ kg/cm³

Протони и неутрони – химични елементи и изотопи