От битката при Термопилите до битката при Платея

Битката при Термопилите е историческо сражение, при което 7-8 000 гръцки войници се опълчват на огромна персийска армия, която нахлува от Мала Азия и е командвана на от царя на персите Ксеркс. Сблъсъкът завършва с героичната гибел на 300 спартански и 800 теспийски хоплити, които отказват да извършат тактическо отстъпление. Подвигът им вдъхновява останалите гърци и това довежда до решителната победа при Платея.

Амбициите на Ксеркс

Въпреки загубата при Маратонската равнина, персийските владетели не се отказали от намерението си да разгромят гръцките полиси. След Дарий I на престола се възкачил синът му Ксеркс през 485 г. пр.н.е. Той запазил амбицията на баща си и започнал да се подготвя за нова офанзива срещу разединената по това време Гърция.

В тези години на затишие, Атина преминала във военно-икономически възход. Един от изявените ѝ лидери – Темистокъл успял да прокара идеята за създаването на мощен флот от триери (бойни кораби с три реми – три реда гребци). Били изработени над 100 плавателни съда от този тип, което превърнало Атина в значителна морска сила.

Сблъсъкът с Персия бил неизбежен и затова през 481 г.пр.н.е. бил създаден съюз с център град Коринт. Командването на обединените сили било поверено на Спарта, въпреки военоморската … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Атина – битката при Маратон

Битката при Маратон е ключово сражение за цялата западна цивилизация, при което младата атинска демокрация се озовава поставена на изпитание през 490 година преди Христа, в титаничен сблъсък за собственото си съществуване. В него, гръцките войски разгромяват персийските нашественици в края на август (днес 12 септември) и с това утвърждават новата си форма на държавно управление – демокрацията.

Прелюдия към битката при Маратон

През 493 г пр. н. е. Дарий I (владетелят на Персия) изпратил голяма войска начело със своя зет Мардоний към Хелеспонта. Целта била да се овладеят проливите между Мала Азия и Европа и същевременно да бъдат сразени гръцките полиси. Тази кампания приключила неуспешно както за персийския флот, така и за сухопътните сили на империята.

На следващата година владетелят на Персия изпроводил парламентьори до гръцките държави с искането за „земя и вода„, което трябвало да се тълкува като признание за върховната му власт над тях. Македония, Тесалия, Беотия, Аргос и Егина веднага се покорили на персийския архонт.

В Спарта емисарите на Дарий били пуснати в кладенец с думите: „Вземете си земя и вода колкото искате!„. В Атина пратениците намерили гибелта си изхвърлени от високите скали. Персийският владетел бил вбесен до такава степен, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ