Въстанието на Петър и Асен

Въстанието на Петър и Асен от 1185 – 86 година е организирана военна кампания, която е ръководена от двама братя български благородници, имаща за цел извоюване освобождението на българския народ от византийска власт. То поставя началото на Второто българско царство и на династията на Асеневци.

Обстановката в ромейските и българските земи преди буната

След неуспехите на въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, ситуацията за българското население в поробените от Византия (Източната Римска империя) земи продължила да се влошава. Династията на Комнините съумяла да стабилизира цялостния упадък в империята, но нещата не изглеждали никак розови.

Взаимоотношенията на Константинопол със западните сили постепенно изместили равновесието в тяхна полза. Венеция заедно с Норманското кралство в Южна Италия и Сицилия били сериозни конкуренти за надмощие в региона. Допълнително от северозапад, Маджарското кралство (Унгария) представлявало нова заплаха.

Нашествията на маджарите дали възможност на сърбите да отхвърлят властта на Византия и да възстановят своето кралство. От североизток пък налитали куманите чак до Дунав и отсам реката в Мизия (по това време името на тази провинция било възстановено). През 1180 година Мануил I Комнин починал, а престолът бил узурпиран от Андроник Комнин, който отхвърлил регентския съвет на младия Алексий II Комнин. Новият император … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ