post

Римското оръжие – въоръжението на римляните

Римското оръжие е термин, който включва в себе си не само мечовете, копията и другите остриета, а всеки един елемент от въоръжението на римляните, на отделния войник или войскова част.

Шлемовете

В периода на Републиката се използвали основно три типа шлемове. Най-разпространеният е бил тип „монтефортино„. Той бил островърх с улей за конски гребен. Откъм тила е имал метална козирка и се прикрепял с ремъци под брадичката на легионера. Вторият тип шлемове бил етруско – коринтският (наричан още псевдокоринтски). Той наподобявал старият грандиозен коринтски шлем, но на практика не защитавал цялата глава, а само мозъковия череп. Третият вид шлемове бил от елинистичен тип и се срещал през късната Република. Носели го предимно офицери.

Шлемът на римските войници претърпял сложен процес на еволюция, като през епохата на Империята могат да бъдат открити най-различни образци в отделните части на територията ѝ. Те се изработвали както в Галия, така и в Италия. Галските шлемове превъзхождали по-качество италийските. Въпреки това, най-сложните и масивни шлемове, които са били носени от римските легионери, се произвеждали на италийска почва. Такива могат да бъдат видяни изобразени на траяновата колона.

Броните

Бронята била съществена част от въоръжението на римляните. Нейното количество и качество зависели до голяма степен … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римската армия – легионите на Рим

Много били факторите, върху които се крепяло могъществото на Древен Рим. Измежду всички обаче, най-голямо било значението на римската армия. Нейното съществуване и начина на функционирането ѝ могат да се разделят на два главни периода – армия на Републиката и армия на Империята.

Римската армия в епохата на Републиката

След като римляните изгонили последния тиранин, те основали нова форма на държавност наричана от тях Република. Тя много наподобявала гръцката демокрация и съществуването ѝ изисквало създаването на армия от граждани – войници, която да я защитава. Участието в тази армия било привилегия само за римските граждани и то за тези, които притежавали някакъв материален статус и имали какво да губят. Военните набори по своята същност били опълчение, което се събирало на наборен принцип.

Мобилизация

Всяка година начело на държавата били избирани двама консули – колеги, които по време на война командвали поверените им войскови части. Мобилизацията се осъществявала от военните трибуни, които били офицери, служещи в щаба на консулите. Всички римски граждани между 16 и 46 години, притежаващи някакъв вид собственост, били свиквани на Капитолийския хълм. Там те се разпределяли във военни подразделения наричани легиони (наименованието им произхожда от латинската дума legio – набор).… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римските легионери

Изграждането на римския легион започвал с военния набор на легионери. През ранната Република римските граждани с подходящ имуществен ценз се събирали на Капитолийския хълм, където военните трибуни подбирали попълненията. След реформите на Гай Марий, имуществения ценз отпаднал и било достатъчно легионерът да бъде препоръчан от някой влиятелен или свързан с армията гражданин. Докато в ранната Република римските легионери трябвало сами да заплащат екипировката си и всичките си разходи, то след реформите подобни финансови тежести се поемали от легиона.

Обучение под знамената

Още с пристигането си в казармите, новобранецът полагал клетва и бивал зачислен към някоя центурия (стотна). Там той започвал интензивни тренировки и обучение. Три пъти месечно трябвало да изминава разстояния по-големи от 30 км в пълно бойно снаряжение. Всекидневните му тренировки включвали кратки походи съчетани с окопна и строителна дейност. Всеки опитен легионер – ветеран трябвало да може вечер да участва в изграждането на лагера с всичките му защитни съоръжения, а сутрин в неговото разрушаване без значение колко умора е натрупал през изминалия ден.

Освен общовоенни задължения, легионерът трябвало да може да готви, да пере, да поддържа екипировката си и санитарно-битовите условия в лагера. Обучението му включвало езда, стрелба, плуване и понякога дори катерене.

Най-важните неща, които трябвало … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ