post

Гай Марий и неговите мулета, които превзеха Рим

Гай Марий е римски пълководец и политик, роден през 157 година пр.н.е. Той принадлежал към обществената прослойка на конниците. Тя представлявала онази част от населението, която можела да си позволи кон, за да служи в кавалерията. Неговата кариера започнала като обикновен войник и завършила като седемкратен консул на Рим. Сблъсъкът му с опозиционната политическа фракция довел до размирици и гражданска война в Републиката.

Войник при Сципион и поглед към върха

Макар и да не произхождал от знатен римски род на патриции, благодарение на качествата си Гай Марий съумял да се издигне до висините на политическия живот в Рим. В тази епоха, хората като него били наричани с определението novus homo, което ще рече „нов човек„. То въплъщавало в себе си едновременно възхищение и презрение.

Като млад войник, през 134 г. Марий се намирал под командването на Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански в Нумантия (дн. Испания). Победителят на Анибал Барка не пропуснал да забележи талантливия войник, който скоро след това станал един от любимците му.

През 120 година пр.н.е. амбициозният Марий се кандидатирал за трибун на плебса и спечелил тази свещенна позиция, която му позволявала  да защитава народа от своеволията на олигархията. В последвалата ранна негова политическа кариера … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римското оръжие – въоръжението на римляните

Римското оръжие е термин, който включва в себе си не само мечовете, копията и другите остриета, а всеки един елемент от въоръжението на римляните, на отделния войник или войскова част.

Шлемовете

В периода на Републиката се използвали основно три типа шлемове. Най-разпространеният е бил тип „монтефортино„. Той бил островърх с улей за конски гребен. Откъм тила е имал метална козирка и се прикрепял с ремъци под брадичката на легионера. Вторият тип шлемове бил етруско – коринтският (наричан още псевдокоринтски). Той наподобявал старият грандиозен коринтски шлем, но на практика не защитавал цялата глава, а само мозъковия череп. Третият вид шлемове бил от елинистичен тип и се срещал през късната Република. Носели го предимно офицери.

Шлемът на римските войници претърпял сложен процес на еволюция, като през епохата на Империята могат да бъдат открити най-различни образци в отделните части на територията ѝ. Те се изработвали както в Галия, така и в Италия. Галските шлемове превъзхождали по-качество италийските. Въпреки това, най-сложните и масивни шлемове, които са били носени от римските легионери, се произвеждали на италийска почва. Такива могат да бъдат видяни изобразени на траяновата колона.

Броните

Бронята била съществена част от въоръжението на римляните. Нейното количество и качество зависели до голяма степен … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римските легионери

Изграждането на римския легион започвал с военния набор на легионери. През ранната Република римските граждани с подходящ имуществен ценз се събирали на Капитолийския хълм, където военните трибуни подбирали попълненията. След реформите на Гай Марий, имуществения ценз отпаднал и било достатъчно легионерът да бъде препоръчан от някой влиятелен или свързан с армията гражданин. Докато в ранната Република римските легионери трябвало сами да заплащат екипировката си и всичките си разходи, то след реформите подобни финансови тежести се поемали от легиона.

Обучение под знамената

Още с пристигането си в казармите, новобранецът полагал клетва и бивал зачислен към някоя центурия (стотна). Там той започвал интензивни тренировки и обучение. Три пъти месечно трябвало да изминава разстояния по-големи от 30 км в пълно бойно снаряжение. Всекидневните му тренировки включвали кратки походи съчетани с окопна и строителна дейност. Всеки опитен легионер – ветеран трябвало да може вечер да участва в изграждането на лагера с всичките му защитни съоръжения, а сутрин в неговото разрушаване без значение колко умора е натрупал през изминалия ден.

Освен общовоенни задължения, легионерът трябвало да може да готви, да пере, да поддържа екипировката си и санитарно-битовите условия в лагера. Обучението му включвало езда, стрелба, плуване и понякога дори катерене.

Най-важните неща, които трябвало … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Будика – въстанието на келтската кралица

Въстанието на келтската кралица Будика в древна Британия през първи век, е едно от най-големите антиримски въстания. То се характеризира с изключителна стихийност и завършва трагично с решителната битка при Уотлинг Стрийт.

Земя обвита в мъгли

В Античността, Британия била завоювана от Рим. Но много от покорените племена никога не се примирили със съдбата си. Изражение на непокорството на келтите станало въстанието на Будика и битката при Уотлинг стрийт.

Какво прави тази битка уникална и интересна в исторически план? Първо тя е върхът в освободителното движение на келтската кралица Будика. И второ, в сражението римляните от завоеватели и подтисници се превърнали в обречени войници, борещи се за собственото си оцеляване. В създалата се историческа ситуация, справедливата кауза е на страната на британците, но в самата битка и двете страни имат моралното право да търсят победата на всяка цена.

Гневът на Будика и ход на въстанието

Будика била лидер на племето Исени. Докато нейният съпруг бил жив, исените били приятели на Рим и се ползвали с известни привилегии спрямо останалите британци. Но след неговата смърт, властта преминала в ръцете на кралицата. Тя се опитала да поддържа същата политическа линия, ала Рим имал други намерения.

Наложени били насилствени реквизиции над … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ