post

Унгарското въстание 1956 година

Унгарското въстание е политически и революционен акт на недоволство и съпротива срещу властите в Унгария през 1956 година. То придобива международна известност, а също морална, но не и практическа подкрепа от международната общност. Затова въстанието е потушено от управляващите и най-вече благодарение на съветските войски.

Предпоставките за Унгарското въстание

През 1956 година в Унгарската народна република е налице обществено недоволство, което се обуславя от непоследователната икономическа политика на управляващите, която води до проблеми с продоволствието. Така също и заради вестта за сталинските репресии над Бела Кун и неговите другари, стояли в основата на Унгарската съветска република през 1919, както и разкритията за репресиите в самата Унгария.

В началото на март, 20-тина дни след февруарски пленума на КПСС, Унгарската партия на труда (УПТ) също свиква такъв. Пристъпва се към частична амнистия за някои политически затворници и леко повишаване на заплатите.

Заради отказа на държавата да протектира частното селско стопанство, са налице трудности със снабдяването, което довежда до обществена реакция на недоволство под формата на стачки. Междувременно в печата и новосъздаващите се дискусионни клубове се отправят антиправителствени изказвания, обвинения в полицейски терор и цензура.

Председателят на ЦК на УПТ Матяш Ракоши изготвя списъци за нови репресии над своите противници. След като разбира … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Колективизацията след 44-та и създаване на ТКЗС

Колективизацията представлява съвкупност от политически решения и практически действия на държавата, които имат за цел окрупняването на селското стопанство в България и преминаването му от частна в колективна собственост (ТКЗС).

Предпоставките

Към 1944 година в България близо 80% от населението е селско. Поради големите процеси на раздробяване на земеделската земя, които текат с особена сила след Първата световна война, в страната се налага практиката на маломерните стопанства.

По данни от официалната статистика, 712 хиляди стопанства притежават до 50 дка земя, 254 хиляди между 50 и 100 дка, и едва 200 стопанства притежават повече от 500 дка. Това положение прави изключително трудна модернизацията на селското стопанство. Опитите на българските правителства в междувоенния период чрез различни способи да се справят с изостаналостта в българското село, не се увенчават с успех. Животът на българските селяни е изключително тежък.

Началото на колективизацията

Логично след като българските комунисти влизат във властта, те започват да следват съветския пример в областта, а именно кооперирането и колективизацията. На 13 април 1945-та е приета Наредбата – закон за ТКЗС (трудово-кооперативно земеделско стопанство).

В периода до края на 1948-ма и началото на 1949 година, държавата не оказва голям натиск над селяните да влязат в ТКЗС. В тяхното създаване участват преимуществено … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ