post

Управлението на д-р Константин Стоилов (1894 – 1899)

Д-р Константин Стоилов е избран за наследник на Стефан Стамболов, след като Фердинад приема оставката му през май 1894.

Константин Стоилов е завършил престижния Роберт колеж в Цариград, а впоследствие защитава докторантура по право в Хайделбергския университет. В Учредителното събрание, гравитира към групата на консерваторите. След това на няколко пъти е министър в няколко български правителства. Човек с квалификация и опит в държавните дела. Освен той е известен като спокоен и компромисен човек и поради тези причини изглежда най-подходящ да се справи с негативните последици от стамболовото наследство, а именно – лошите отношения с Русия и нервната вътрешна обстановка.

Начало на управлението на д-р Константин Стоилов

Новото правителство е утвърдено с указ на 19 май 1894 и е съставено от: д-р Константин Стоилов – министър-председател и министър на вътрешните работи, Васил Радославов – министър на правосъдието, полк. Рачо Петров – министър на войната, Иван Евстратиев Гешов – финансов министър и Димитър Тончев – министър на търговията и земеделието.

На следващия ден излиза правителствена декларация, в която като основни приоритети са посочени – демократизирането на страната, зачитането на законността и подобряването на икономическото положение. Министър-председателят веднага освобождава всички политически затворници от управлението на Стефан Стамболов в България. Петко ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Обявяване на независимостта на България

Независимостта на България, чието обявяване става на 22 септември 1908 година, е политически акт, посредством който българската държава става независимo от Османската империя царство.

Предпоставки за обявяването на независимостта на България

По силата на Берлинският договор от 1978 г., България е васална държава на Османската империя. С действията си в посока заобикаляне клаузите на международния акт българските правителства успяват в течение на годините да сведат този васалитет до една формалност.

Княжеството отказва да плаща ежегоден данък на империята. Изплаща се единствено източнорумелийския дълг, което е уговорено след Съединението. България има собствено министерство на външните работи и дипломатически представителства в други страни, създава собствена редовна армия и участва в международни конференции (все неща, които Берлинския договор не допуска).

Въпреки това, във формално отношение България все още не е независим международен субект. Заради този си статут тя не може да изгради напълно равноправни отношения с другите страни. Зависимостта в определена степен се отразява и на международния престиж на страната.

Освен това, все повече назрява идеята, че българската държава ще да се намеси в някакъв момент с военна сила в защита на сънародниците си в Османската империя. Причина за това са безплодните дългогодишни дипломатически преговори с Високата порта, които не … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ