post

България без княз и изборът на Фердинанд Сакскобургготски

В продължение на близо година (26 август 1886 г. – 7 юли 1887 г.) младата българска държава е без владетел на престола си. Превратът от 9 август 1886 г. и последвалото отречение на княз Александър I Батенберг от българския престол  хвърлят страната в политическа криза,

Политическата обстановка в страната

След абдикацията на княза от 26 август, българската държава се озовава в изключително деликатната ситуация. Политическото разделение сред българската общественост е драматично, правителството има извънреден характер и няма владетел, който да наложи стабилност и сигурност.

Във външен план, България е на прицел от страна на крайно враждебната към нея Руска империя и нейните най-близки съюзници от Лигата на тримата императори – Германия и Австро-Унгария. От друга страна българските съседи Сърбия и Османска Турция, във всеки един удобен момент са склонни да използват държавната нестабилност за свои користни цели. Великобритания е единственият външен фактор, който е добре настроен към Княжеството в тази обстановка, но тя не е склонна да се намеси решително в българска защита.

В документа, с който обявява своята абдикация, Батенберг назначава регентство в състав – Стефан Стамболов, Петко Каравелов, подполковник Сава Муткуров. Постът на министър-председател и вътрешен министър запазва Васил Радославов, като в оглавявания кабинет … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Стефан Стамболов – управление и гибел

Превратът срещу княз Александър Батенберг, извършен на 9 август 1886 година, довежда България до остра политическа нестабилност – налице са външно и вътрешно противопоставяне. В продължение на една година страната е без княз на престола. През този период държавата е управлявана от Регентство в състав – Стефан Стамболов, Георги Живков и Сава Муткуров.

Стефан Стамболов по пътя към властта

На министър-председателския пост се изреждат четирима души – митрополит Климент, Петко Каравелов, Васил Радославов и Константин Стоилов, преди коронования в началото на август 1887 г. княз Фердинанд Сакскобургготски да утвърди кабинет начело със Стефан Стамболов (20.08). Първоначалния му състав изглежда по следния начин – Константин Стоилов става министър на правосъдието, Георги Странски на външните работи, Сава Муткуров на войната, Григор Начович на финансите, Георги Живков на просвещението, а Стефан Стамболов оглавява Министерството на вътрешните работи.

Това правителство поема държавното кормило в изключително труден за страната период. Както е известно след преврата срещу Батенберг, към който Русия има съпричастност, българо-руските отношения достигат своята критична точка. Безцеремонните действия на императорския пратеник ген. Николай Каулбарс довеждат до скъсване на дипломатическите отношения на 6 ноември 1886 г., а през февруари следващата година с подкрепата на империята, офицерите-русофили организират неуспешни бунтове в Русе и Силистра.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е исторически процес и политически акт, предшестван от редица предпоставки, но най-вече от разкъсването на Санстефанска България. По силата на Берлинският договор от 1 юли 1878-ма, към териториите на Княжество България принадлежат единствено земите между река Дунав и Стара планина, както и Софийския санджак, с обща територия от 63 752 кв. км и около 2 милиона население. Земите в Северна Добруджа, Тракия, Македония и Моравско, населени с преобладаващо българско население остават под чужда власт.

Източна Румелия

Обединението на населяваните от българи земи в една държава се превръща в национален идеал за българския народ, на който е подчинена външната политика на всички правителства в следващите 40 години.

В границите на Османската империя, в земите между Стара планина и Родопите се създава автономната област Източна Румелия. Благодарение на етническото доминиране на българите в областта, където те са повече от половин милион и на енергичната дейност на техните първенци, областта се обособява като българска.

Основните властови и административни длъжности са заети именно от българи. Това способства за изграждане на стабилни връзки с българското княжество, които имат икономически, културен и политически характер. Те стават факторите улеснили бъдещото съединение на Княжество България и Източна Румелия. Българин … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ