post

Животинска клетка – устройство и детерминация

Животинска клетка – представлява основна структурна и функционална единица на животинските организми, която може да съществува самостоятелно. Подобно на останалите еукариотни клетки, всички животински клетки притежават типичните еукариотни клетъчни органели. От друга страна, в зависимост от конкретната функция, в която са специализирани клетките, в тях се откриват и специфични структури.

Клетка

Клетката представлява най-малката цялостна жива система, която може да функционира самостоятелно. Науката, която се занимава с изследването на клетките се нарича цитология (цитос – клетка, логос – наука).

Първите клетки са открити от Робърт Хук – създателят на сложния микроскоп. През 1665 година той за първи път наблюдава структури в коркова тъкан (клетъчни стени), които много напомнят на килийки или клетки. Поради тази причина в труда си „Микрография„, той въвежда терминът клетка.

Антони ван Льовенхук е първият натуралист, който наблюдава и описва живи клетки през 1674-та. Той използва конструиран от него прост микроскоп и изследва капка от улука си. В нея нидерландецът открива анимакули (миниатюрни животинки). През 1683 година наблюдава микроскопски и бактериални клетки.

На базата на два века изследвания, през 1838 -39 год. немските учени Теодор Шван и Матиас Шлайден формулират основите на клетъчната теория. Тя има следните основни положения:

  1. Клетката представлява най-малката
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
post

Клетъчна мембрана – структура и функции на плазмалемата

Клетъчна мембрана (наричана още плазмена мембрана или плазмалема) – представлява липидно-протеинова клетъчна структура, налична във всички видове клетки, независимо дали са гъбни, животински, микробни или растителни клетки. Тя изпълнява както универсални функции, така и специфични.

Клетъчна мембрана – същност и значение

Клетъчната мембрана отграничава цитоплазмата на клетката от околната среда и защитава нейната генетична информация и органели от външни въздействия. Клетъчната мембрана има съществена роля и в поддържането на формата на клетките.

Цитоскелетните елементи (микрофиламенти) се закачат за мембраната, оформяйки определена клетъчна морфология. Междуклетъчните контакти, както и контактите на клетките с екстрацелуларния матрикс, необходими за формиране на тъканите, също включват мембранни участъци.

Сложният обмен на вещества между клетката и околната среда се осъществява с активното участие на цялата клетъчна мембрана. Тя има дебелина едва 5 – 10 nm, което я прави невъзможна за наблюдение под светлинен микроскоп. Поради тази причина, макар че още през 1855 година швейцарските ботаници Карл Наегели и Карл Крамър стигнали до извода, че цитоплазмата е заобиколена от бариера, пропускаща избирателно вещества навътре и навън от клетката, възможностите на микроскопията по това време не позволявали тя да бъде регистрирана като отделна клетъчна структура.

Структура и химичен състав

Мембранни модели

През 90-те години на XIX-ти … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Рибозоми – устройство, функциониране и транслация

Рибозоми – протеиновата фабрика на клетката

Рибозоми – това са немембранни органели, налични както в прокариотните, така и в еукариотните клетки, които осъществяват протеиновия синтез в клетката. Открити са в средата на 50-те години на XX век от румънския учен Джордж Палад, а наименованието им е дадено от Ричард Робъртс през 1958 г. По-късно върху изучаването на структурата и функциите на рибозомите са работили и други учени, голяма част от които получават Нобелова награда за откритията си.

Рибозомите имат сферична форма и средни размери между 20 и 30 нм в диаметър. Химичният състав на рибозомите включва рибозомна РНК (до 50% от сухата маса) и около 50 вида белтъци. Характерно е ниското съдържание на вода, както и наличието на голям процент магнезиеви йони и полиамини (путресцин, спермин, спермидин и др.).

Рибозомите са изградени от две части, наречени субединици. Те са голяма и малка. Поради разликата в големината на двете съставни субединици, едната ос на цялата рибозома е леко удължена.

Мерните единици, използвани за означение на рибозомите и техните субединици (Сведберг единици [S]), отговарят на степента им на утаяване при центрофугиране.

Рибозомите се срещат в различни участъци на клетката. Някои рибозоми са свободно разположени сред цитозола, други са т.нар. мембранно-свързани и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Ендоплазмен ретикулум – видове, структура и функции

Ендоплазмен ретикулум (ЕПР) или още ендоплазмена мрежа е едномембранен органел, изпълняващ различни функции. Представен е в повечето еукариотни клетки, с някои изключения като еритроцитите и сперматозоидите.

Ендоплазменият ретикулум е един от най-късно откритите клетъчни органели. През 1902 година е забелязан под светлинен микроскоп от Емилио Верати, но наблюденията му не привличат научен интерес. Едва през 1954 година с помощта на новоразработената техника за електронно-микроскопско наблюдение Кийт Портър и Джордж Палад „преоткриват“ и регистрират наличието на мрежоподобната структура в клетъчната цитоплазма, след което ѝ дават названието ендоплазмен ретикулум.

Ендоплазменият ретикулум представлява динамична мрежа от свързани помежду си плоски цистерни и разклонени тръбички. Дебелината на мембраната им е около 5 – 7 нм. В зависимост от състоянието и нуждите на клетката, количеството на различните структури на ретикулума може да се променя.

Благодарение на взаимосвързаността на множеството цистерни и каналчета във вътрешността на ендоплазмената мрежа се обособява огромно пространство наречено лумен. Луменът понякога заема над десет процента от общия обем на клетката. Ендоплазмената мрежа е пряко свързана с ядрената и клетъчната мембрана.

Видове ендоплазмен ретикулум – устройство и функции

В клетката се различават два вида ендоплазмен ретикулум – грануларен, наричан още зърнест и гладък. Двата вида ендоплазмена … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ