post

Девети септември (09.09.1944)

Девети септември 1944 г. (09.09.1944) е дата от българската история, която често буди противоречиви чувства в българското общество. Събитията произтекли на девети септември 44-та година очертават ярка разделителна линия в българския политически живот дори в началото на второто хилядолетие.

Едни я определят като най-черната дата в българската история, а други за щастлив край, на иначе трагичната за България първа половина на XX век. Настоящата статия представлява опит за обективен исторически анализ на събитията свързани с девети септември, без да се влагат типичните за събитието емоции и митове.

България и началото на Втората световна война

Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. заварва България в особено положение. Страната се управлява от кабинет с министър-председател Георги Кьосеиванов. В страната е установен авториратарен режим, продукт на военния преврат от 19 май 1934 г. Търновската конституция не се спазва (без да е отменяна) и политическите партии са забранени. Монархът на Царство България цар Борис III завзема водещата роля в политическия живот на страната.

Във външнополитически план България има за основна цел мирната ревизия на Ньойския договор и възстанояване на отнетите от страната територии в Добруджа, Тракия и Западаните покрайнни. Поддържа добри отношения с всички Велики сили, но като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Управлението на Андрей Ляпчев

Андрей Ляпчев е български политик и министър-председател от 1926г. до 1931г.

Кабинетът Цанков

Правителството на Демократическия сговор начело с Александър Цанков, което управлява България след деветоюнския преврат от 1923г., води страната в условията на остра конфронтация, съществена вина за която имат и самите управляващи.

Голямото противопоставяне в обществото и жестокия начин, по който кабинетът преследва политическите си противници, правят така, че Великите сили губят доверие в режима.

Постепенно и по върховете в България назрява идеята за промяна – в Народния сговор се формира опозиционно крило срещу Цанков, цар Борис III също си дава сметка, че промяната е наложителна.

В речта си пред парламента в края на 1925г., монархът ясно очертава различията си с министър-председателя. На 3 януари 1926г. Александър Цанков се вижда принуден да сложи оставката си.

Правителството на Андрей Ляпчев

Ден по-късно, премиерския пост е поет от друг представител на сговора – Андрей Ляпчев. Той е македонец, роден в Ресен. На младини участва в подготовката на Съединението и в създаването на Македонския комитет. Има опит като държавен деец от годините, в които е част от Демократическата партия. Посещавал е лекции по икономика и история в Берлин, Париж и Цюрих.

Либерализация на режима

В първата си реч като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Превратът от 19 май 1934 година

Превратът от 19 май 1934 година, който е осъществен от Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, е резултат от множество вътрешни и външнополитически предпоставки.

Предпоставките

В началото на 30-те години на XX век, Царство България се намира в сложно вътрешно и външнополитическо положение. Както е известно, от 1929-та е налице световна икономическа криза, която въпреки действията на българските правителства за подкрепа на стопанското развитие и справяне със социалното напрежение, неминуемо се отразява на българската икономика.

Към това разбира се, трябва да се добавят традиционните проблеми на България във връзка с незавидното ѝ положение във Версайската система от договори и най-вече международната изолация на европейско и балканско ниво. На тази основа лежи подписаният на 9 февруари 1934г. в Атина Балкански пакт, между представителите на Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който гарантира териториалното статукво на полуострова и има очевидна насоченост срещу България и Албания. Те единствени се стремят към ревизия.

Трудно скрепената управляваща коалиция между Демократическата партия, БЗНС – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна раздробеност в България по това време. Освен управляващите партии в 23-тото Народно събрание, представителство имат и следните политически групи Демократическия сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.

Извън парламента съществуват … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ