post

Стефан Стамболов – управление и гибел

Превратът срещу княз Александър Батенберг, извършен на 9 август 1886 година, довежда България до остра политическа нестабилност – налице са външно и вътрешно противопоставяне. В продължение на една година страната е без княз на престола. През този период държавата е управлявана от Регентство в състав – Стефан Стамболов, Георги Живков и Сава Муткуров.

Стефан Стамболов по пътя към властта

На министър-председателския пост се изреждат четирима души – митрополит Климент, Петко Каравелов, Васил Радославов и Константин Стоилов, преди коронования в началото на август 1887 г. княз Фердинанд Сакскобургготски да утвърди кабинет начело със Стефан Стамболов (20.08). Първоначалния му състав изглежда по следния начин – Константин Стоилов става министър на правосъдието, Георги Странски на външните работи, Сава Муткуров на войната, Григор Начович на финансите, Георги Живков на просвещението, а Стефан Стамболов оглавява Министерството на вътрешните работи.

Това правителство поема държавното кормило в изключително труден за страната период. Както е известно след преврата срещу Батенберг, към който Русия има съпричастност, българо-руските отношения достигат своята критична точка. Безцеремонните действия на императорския пратеник ген. Николай Каулбарс довеждат до скъсване на дипломатическите отношения на 6 ноември 1886 г., а през февруари следващата година с подкрепата на империята, офицерите-русофили организират неуспешни бунтове в Русе и Силистра.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е исторически процес и политически акт, предшестван от редица предпоставки, но най-вече от разкъсването на Санстефанска България. По силата на Берлинският договор от 1 юли 1878-ма, към териториите на Княжество България принадлежат единствено земите между река Дунав и Стара планина, както и Софийския санджак, с обща територия от 63 752 кв. км и около 2 милиона население. Земите в Северна Добруджа, Тракия, Македония и Моравско, населени с преобладаващо българско население остават под чужда власт.

Източна Румелия

Обединението на населяваните от българи земи в една държава се превръща в национален идеал за българския народ, на който е подчинена външната политика на всички правителства в следващите 40 години.

В границите на Османската империя, в земите между Стара планина и Родопите се създава автономната област Източна Румелия. Благодарение на етническото доминиране на българите в областта, където те са повече от половин милион и на енергичната дейност на техните първенци, областта се обособява като българска.

Основните властови и административни длъжности са заети именно от българи. Това способства за изграждане на стабилни връзки с българското княжество, които имат икономически, културен и политически характер. Те стават факторите улеснили бъдещото съединение на Княжество България и Източна Румелия. Българин … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Спарта и спартанците

Спарта (Лакадемон) е древен град създаден през 10-ти век преди новата ера в югоизточната част на полуостров Пелопонес и по-точно в областта Лакония до река Еврота. Според легендата имената му произхождат от брака на царица Спарта и цар Лакедемон. С течение на времето прераства в полис (град-държава) и става един от най-знаковите градове за древната елинистична цивилизация.

Възникване на Спарта

Спарта възниква като обединение на 5 селища, чиято основна стопанска дейност била експлоатацията на плодородните земи в областта. Самата равнина около река Еврота лежи в полите на планинските хребети Тайгет и Парнон. Те създават усещането за защитеност и изолираност от външния свят. При разрастването си, градът започнал да изпитва нужда от ресурси и спартанците потърсили решението на проблема в създаването на колонии. Колонизацията не дала окончателен отговор и тогава жителите на Спарта насочили вниманието си към своите съседи от Месения.

Стартирала военна експанзия, която довела до първата и втората месенска война, в края на които Месения била разгромена, а спартанците поробили местното население. Победените получили статут на „безправни“ (илоти), които били задължавани да плащат данък на спартанската държава в размер на половината си реколта. За да се държат в подчинение тези огромни робски маси, спартанското общество трябвало … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римските легионери

Изграждането на римския легион започвал с военния набор на легионери. През ранната Република римските граждани с подходящ имуществен ценз се събирали на Капитолийския хълм, където военните трибуни подбирали попълненията. След реформите на Гай Марий, имуществения ценз отпаднал и било достатъчно легионерът да бъде препоръчан от някой влиятелен или свързан с армията гражданин. Докато в ранната Република римските легионери трябвало сами да заплащат екипировката си и всичките си разходи, то след реформите подобни финансови тежести се поемали от легиона.

Обучение под знамената

Още с пристигането си в казармите, новобранецът полагал клетва и бивал зачислен към някоя центурия (стотна). Там той започвал интензивни тренировки и обучение. Три пъти месечно трябвало да изминава разстояния по-големи от 30 км в пълно бойно снаряжение. Всекидневните му тренировки включвали кратки походи съчетани с окопна и строителна дейност. Всеки опитен легионер – ветеран трябвало да може вечер да участва в изграждането на лагера с всичките му защитни съоръжения, а сутрин в неговото разрушаване без значение колко умора е натрупал през изминалия ден.

Освен общовоенни задължения, легионерът трябвало да може да готви, да пере, да поддържа екипировката си и санитарно-битовите условия в лагера. Обучението му включвало езда, стрелба, плуване и понякога дори катерене.

Най-важните неща, които трябвало … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Хан Телериг (768 – 777) – край на политическата криза

През 768 година в Плиска бил извършен преврат и на престола се възкачил хан Телериг. По това време българската държава все още била в политическа криза и под голяма заплаха от военната мощ на Византия. Константин V Копроним отново тръгнал на поход срещу българите, но наличието на нов хан разколебало несломимия ромейски император. И когато той акустирал с огромната си флота при град Варна, решил да прекрати настъплението.

Новият хан обаче бил в много лошо положение и побързал да сключи мир с василевса на ромеите. Константин, въпреки новия мирен договор, не възнамерявал да се откаже от идеята си да унищожи България.

Първи сериозни сблъсъци

Хан Телериг също не мислел, че византийският император ще изостави намеренията си и въпреки всички добронамерени жестове и взаимни уверения, той започнал да се готви за война. Не изминала и година и василевсът на Византия начел да събира войските си. Естествено той успял да убеди българските посланци, че се приготвя за бран срещу арабите, но вместо на изток, византийските тагми се отправили към българските земи.

В този исторически момент (774г.), хан Телериг изпратил един дванадесетхиляден отряд на юг в Македония, за да присъедини тамошните славянски племена към България и да им осигури военна подкрепа. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ