post

България 1903 – 1908 модернизация и прогрес

След като начело на българската държавата в последните 4 години се изреждат общо 5 правителства, към 1903 г. България има нужда от стабилно управление, което успешно да я преведе през изпитанията във вътрешен и външен план.

Съставянето на кабинета Петров

Верен на своя принцип да редува различните партии във властта, княз Фердинанд Сакскобургготски поверява мандата на Народно-либералната партия (наричана още Стамболовистка по името на своя създател).

На 5 май 1903 година е съставено правителство начело с опитния военен ген. Рачо Петров. То е в състав: Димитър Петков – вътрешни работи, Антон Манушев – финанси, Димитър Попов – обществени сгради  и земеделие, Михаил Савов – война, Никола Генадиев – правосъдие и професор Иван Шишманов – народно просвещение. Освен поста на министър-председател, ген. Петров оглавява и външното министерство.

Външната политика

Много скоро след създаването си, кабинета е вкаран в особено сложна ситуация. На 20 юли същата година избухва Илинденско-Преображенското въстание. Управляващите трябва да парират безрасъдните призиви за военна намеса в подкрепа на бунтовниците. България не е подготвена за война срещу Османската империя, а освен това подобен ход би срещнал категоричната съпротива на всички Велики сили, а по всяка вероятност и на останалите балкански страни.

Правителството се включва в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

България без княз и изборът на Фердинанд Сакскобургготски

В продължение на близо година (26 август 1886 г. – 7 юли 1887 г.) младата българска държава е без владетел на престола си. Превратът от 9 август 1886 г. и последвалото отречение на княз Александър I Батенберг от българския престол  хвърлят страната в политическа криза,

Политическата обстановка в страната

След абдикацията на княза от 26 август, българската държава се озовава в изключително деликатната ситуация. Политическото разделение сред българската общественост е драматично, правителството има извънреден характер и няма владетел, който да наложи стабилност и сигурност.

Във външен план, България е на прицел от страна на крайно враждебната към нея Руска империя и нейните най-близки съюзници от Лигата на тримата императори – Германия и Австро-Унгария. От друга страна българските съседи Сърбия и Османска Турция, във всеки един удобен момент са склонни да използват държавната нестабилност за свои користни цели. Великобритания е единственият външен фактор, който е добре настроен към Княжеството в тази обстановка, но тя не е склонна да се намеси решително в българска защита.

В документа, с който обявява своята абдикация, Батенберг назначава регентство в състав – Стефан Стамболов, Петко Каравелов, подполковник Сава Муткуров. Постът на министър-председател и вътрешен министър запазва Васил Радославов, като в оглавявания кабинет … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. е първият опит за насилствена промяна по държавните върхове в новата история на България.

Липсата на политически опит у конспираторите е основната причина делото да не е доведено до успешен край и в същото време Княжеството да преживее цялата драма, съпътстваща произтеклите събития.

Отношенията между Александър Батенберг и Александър III

Към 1886 г. държавен глава на България е княз Александър I Батенберг. Той е избран за такъв през 1879 г., по руска инициатива и с подкрепата на останалите Велики сили. Въпреки обстоятелството, че князът е в най-тесни връзки с управляващата династия в Петербург (племенник е на императрица Мария Александровна), именно с Русия от един момент нататък той има най-сложни отношения.  Те от своя страна създават съпротива срещу самото му стоене на българския престол.

Това се дължи на лошите взаимотношения, които той има с император Александър III (син и наследник на Цар Освободител). Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Независимостта на Косово

Косово е историческа област на Балканския полуостров, която през Средновековието е била част от Царство България, а по-късно и от Кралство Сърбия. По време на османското нашествие на Балканите, областта е трайно окупирана от отоманските завоеватели до края на 19 век.

В последните години от на османската власт в тези земи, тя е етнически прочистена от турските власти. Те прогонват насилствено голяма част от местното българско и сръбско население и я заселват с ислямизирани албанци.

През 20-ти век Косово влиза в границите на Югославия, но включва множество спорни територии за различните балкански народи. По време на Студената война областта е неделима част от от югославската федерация, а след нейния край, в резултат на етническите конфликти между местното население, Косово се отделя като независима дтржава.

Предпоставките за независимостта на Косово

Косовската криза, която се разиграва в края на XX и началото на XXI век като последен етап на кървавия разпад на Югославия, има своите дълбоки исторически корени. В областта Косово, етническият състав на населението винаги е бил разнороден. Надмощие е вземал този етнически елемент, който е бил толериран от владеещата я държава.

Когато Османската империя я завладява окончателно през 1455 година, в нея има преобладаващо християнско население от български … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Георги Раковски – идеолог на българската революция

Георги Раковски (Георги Стойков Раковски или Георги Сава Раковски) е първият български революционер с трайни и последователни идеи за българската национално-свободителна кауза. Той изразства във време, в което организираната форма на българската съпротива срещу властта на Османската империя прави своите първи стъпки. Родолюбивият българин успява да почерпи необходимия опит от техните борби и да даде началото на един по систематизиран подход в национално-освободителното движение.

Ранни години

Георги Раковски е роден през 1821 г. в град Котел под името Съби Стойков Попович. Семейството му е заможно. Неговият баща Стойко Попович е търговец и занаятчия и се ползва с огромно уважение и авторитет в местния еснаф.

Фамилията Раковски, която Съби по-късно приема, идва от родното село на баща му – Раково. Името Георги той взема в чест на вуйчо си капитан Георги Мамарчев. Последният взема участие в две от войните на Русия срещу Османската империя, както и в организацията на няколко бунта на българите, в това число и Велчова Завера.

През 1828 г. Георги Раковски започва да учи в котленското килийно училище, а след това продължава обучението си в Карлово при известния български учител Райно Попович. От 1837 г. той вече е възпитаник на елитната гръцка гимназия в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Княз Борис – Михаил кръстител (Борис I)

Княз Борис – Михаил Кръстител (Борис I) е български държавник от 9-ти век, който приема християнството като държавна религия и полага основите на българската книжовност с азбуката на Климент Охридски.

Начало на управлението

Хан Борис оглавил българската държава през 852 година. Още в началото на неговото управление започнали да се струпват беди върху ханството му.

Малък сблъсък с Византия за спорни земи в околността на Бургаския залив поставил началото на всички злодеяния. Ханът бил принуден да потърси примирие, за да може да да разреши вече назрели проблеми по западните граници на държавата.

В това време Великоморавското княжество водело война с германците и князът му Ростислав поискал помощ и предложил съюз на българския хан. Борис приел предложението и влязъл в открит военен конфликт с Людовик Немски, което обаче завършило зле за българите. На всичкото отгоре, немската дипломация подтикнала своя васал – хърватския княз да нападне България.

Византийците също работели неспирно срещу българските интереси и тласкали сърбите към сблъсък с българите. Ситуацията била критична и българският владетел потърсил примирие с Людовик и хърватите. Срещу сърбите обаче излязъл с военно решение, което отново имало трагична развръзка за хан Борис.

Българските войски били разбити в планините, а ханският син Расате и дванадесет … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Управлението на д-р Константин Стоилов (1894 – 1899)

Д-р Константин Стоилов е избран за наследник на Стефан Стамболов, след като Фердинад приема оставката му през май 1894.

Константин Стоилов е завършил престижния Роберт колеж в Цариград, а впоследствие защитава докторантура по право в Хайделбергския университет. В Учредителното събрание, гравитира към групата на консерваторите. След това на няколко пъти е министър в няколко български правителства. Човек с квалификация и опит в държавните дела. Освен той е известен като спокоен и компромисен човек и поради тези причини изглежда най-подходящ да се справи с негативните последици от стамболовото наследство, а именно – лошите отношения с Русия и нервната вътрешна обстановка.

Начало на управлението на д-р Константин Стоилов

Новото правителство е утвърдено с указ на 19 май 1894 и е съставено от: д-р Константин Стоилов – министър-председател и министър на вътрешните работи, Васил Радославов – министър на правосъдието, полк. Рачо Петров – министър на войната, Иван Евстратиев Гешов – финансов министър и Димитър Тончев – министър на търговията и земеделието.

На следващия ден излиза правителствена декларация, в която като основни приоритети са посочени – демократизирането на страната, зачитането на законността и подобряването на икономическото положение. Министър-председателят веднага освобождава всички политически затворници от управлението на Стефан Стамболов в България. Петко ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ