post

Електронни ефекти в молекулите – индукционен и мезомерен ефект

Полярността на химичните връзки е една от основните им характеристики. Дали е полярна или не една химична връзка, зависи от разликата в електроотрицателностите на свързващите се атоми. В органичните молекули може да се наблюдава допълнително поляризиране на химичните връзки и образуването на делокализирани връзки. Причината за това са така наречените електронни ефекти, които са съответно индукционен ефект и мезомерен ефект.

Индукционен ефект представлява допълнителното поляризиране на химичните връзки под въздействието на атоми, атомни групи или големи заместители с различна електроотрицателност от тази на въглеродните атоми.

Мезомерен ефект или още ефект на спрягане се наблюдава, когато под въздействие на заместители се делокализира електронната плътност на химичните връзки в молекулите. Мезомерният ефект също може да бъде положителен или отрицателен.

Забележка: заместителите са атом или атомни групи, които са свързани с въглеводородната верига, замествайки в нея един или повече водородни атоми.

Индукционен ефект

В зависимост от това в каква посока се изтегля електронната плътност, индукционният ефект може да бъде положителен (+I) или отрицателен (-I). Ако поляризацията на връзките е отрицателна към заместителя, т.е. се изтегля електронна плътност в тази посока, то ефектът е отрицателен. Когато заместителят отдава електронна плътност и връзките се поляризират отрицателно в посока обратна на него, казваме, че … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Аминокиселини (алфа)

Въведение

При нагряване някои органични вещества преминават от течно в твърдо (коагулация) състояние, а не обратното. През 1777 година Пиер Жозеф Маке нарекъл всички вещества, които коагулират „белтъчини“. През 1893 година Герардус Йоханес Мулдер мислел, че е открил обща химична формула за тези вещества и я нарекъл протеин (от гръцкото „първичен“, думата става синоним на белтък). Скоро става ясно, че белтъците са с по-голямо биологично значение дори и от въглехидратите. През 1820 година при разграждане на желатин, Анри Браконо успял да изолира и първата аминокиселина-глицин. Малко след това при нагряване на мускулна тъкан открива и левцина. С времето химиците откриват и други аминокиселини, като по този начин се разбира, че те са градивните блокове (мономерите) на белтъците.

Към края на 19 век учените са наясно, че протеините са гигантски молекули, в които са свързани не един вид, а няколко вида аминокиселини. През 1901 година Емил Фишер осъществил първата кондензация на две молекули глицин, при което се образувала пептидна връзка и се отделила вода. Наименованието на връзката произлиза от факта, че Фишер нарекъл синтезираните от него вериги пептиди, а връзките, образуващи се между аминогрупата и карбоксилната група-пептидни. В началото на 20 век, количественото и качественото съдържание на аминокиселините в природните белтъци … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ