Георги Раковски – идеолог на българската революция

Георги Раковски (Георги Стойков Раковски или Георги Сава Раковски) е първият български революционер с трайни и последователни идеи за българската национално-свободителна кауза. Той изразства във време, в което организираната форма на българската съпротива срещу властта на Османската империя прави своите първи стъпки. Родолюбивият българин успява да почерпи необходимия опит от техните борби и да даде началото на един по систематизиран подход в национално-освободителното движение.

Ранни години

Георги Раковски е роден през 1821 г. в град Котел под името Съби Стойков Попович. Семейството му е заможно. Неговият баща Стойко Попович е търговец и занаятчия и се ползва с огромно уважение и авторитет в местния еснаф.

Фамилията Раковски, която Съби по-късно приема, идва от родното село на баща му – Раково. Името Георги той взема в чест на вуйчо си капитан Георги Мамарчев. Последният взема участие в две от войните на Русия срещу Османската империя, както и в организацията на няколко бунта на българите, в това число и Велчова Завера.

През 1828 г. Георги Раковски започва да учи в котленското килийно училище, а след това продължава обучението си в Карлово при известния български учител Райно Попович. От 1837 г. той вече е възпитаник на елитната гръцка гимназия в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Борба за независима българска църква през Възраждането

Борбата на българите за независима българска църква е важен етап от утвърждаването на българската нация и е неизменна част от процеса на Възраждане, който в крайна сметка довежда до Освобождението и до възстановяването на българската държава.

Предпоставки

След падането на България под османска власт през 1396 година, независимата българска църква била унищожена. Последователно били премахнати Търновската патриаршия, Видинската архиепископия и Охридската архиепископия. Така българите, подобно на останалите християнски народи в Османската империя, се намерили под покровителството на Цариградската патриаршия.

Ролята на Цариградската патриаршия в съхраняването на православната вяра на Балканите е безспорна. Благодарение на нея през периода XV-XVII век, епархийската мрежа в Османската империя започнала да функционира нормално. Възстановени били много църкви, манастири и просветни центрове, разрушени в началния период на ислямското нашествие.

През XVIII век обаче, когато започнала епохата на национализма, Цариградската патриаршия била успешно овладяна от фанариотско съсловие (гръцкия икономически елит, разположен предимно в квартала Фенер в Цариград). То започнало да провежда национална политика чрез духовните центрове и да обслужва интересите на гръцкия етнос, за сметка на останалите.

Благодарение на фанариотите, в началото на XIX век стартирал процес на ограничаване употребата на българския език в богослуженията и налагане на гръцкия език чрез църквите и училищата. Показателен в това … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ